Някой я потърси по телефона от непознат номер. Само каза „ало“, защото формално работното й време бе свършило.
— Детектив Балард, аз съм Рос Бетани от Западното бюро за разследване на убийства. Трябва да се срещнем, за да поема случая с онзи гангстер и да науча какво сте събрали.
Тя забави отговора си, за да подбере думите.
— Тръгнах си от аутопсията преди малко, но убитият не е гангстер.
— Казаха ми, че е бил в „Лас Палмас“.
— Някога. Измъкнал се е от бандата преди години. Не прилича на бандитски разправии.
— Моите последни два случая бяха от този тип, поне сега ще се занимавам с нещо друго. Кога можем да седнем да поговорим? Моята партньорка Дениз Къркуд добави компенсация да си удължи почивните дни, но ще бъде на работа утре. Може ли да се видим и с вас утре?
Олекна й. Време беше да си отспи. Колата, след която караше, свърна от „Франклин“ към супермаркет „Гелсън“ на „Кениън“. Усети лек прилив на адреналин въпреки преумората, защото от отговорите на Синди Карпентър във въпросника знаеше, че е пазарувала често в „Гелсън“, също като една от другите жертви.
— Утре е удобно — отговори тя. — Сега си отивам вкъщи да спя за пръв път от почти цяло денонощие. В колко часа и къде?
— Ще дойдем при вас в Холивуд — реши Бетани. — После ще излезем да огледаме, за да поемем нещата оттам, докъдето сте стигнали. Съгласна ли сте да се срещнем в девет часа в участъка Холивуд? Ще се наспите ли дотогава?
Той зададе последния въпрос добродушно, но я жегнаха думите „докъдето сте стигнали“. Пак й се отщя да му прехвърли случая. И добре свършената работа. И работата на Бош. Искаше да участва, когато приклещят четиримата зъболекари и Кристофър Бонър. Ако Бетани и Къркуд успеят да ги приклещят.
— Балард, чувате ли ме? — усъмни се Бетани.
— А, да, в девет часа в участъка е удобно. Ако искате да свършите малко работа днес, можете да поискате разрешение за проучване на бизнес документацията на убития. Не ми стигна времето да ровя в канцеларията на неговия автосервиз.
— Разбрах. Може би ще изчакам до утре. Дениз се занимава с такива документи.
Прозвуча й познато. Мъжът в двойката детективи поема водещата роля, а жената се занимава с досадните подробности и бюрократичните процедури.
— Къде ще разговаряме в участъка? — попита Бетани.
— Можем да се срещнем в стаята за съвещания. Не се използва често.
— Да, кому ли е нужна? — подхвърли той.
Едва ли очакваше отговор, просто намекваше за пасивността на полицията напоследък. Балард предпочиташе да не се хваща на тази кукичка.
— Ще се видим утре — каза тя.
Остави телефона и се загледа в сребристия мерцедес, който паркираше на отбелязано със синьо място за инвалиди пред магазина. Балард само спря за малко на алеята в паркинга. Видя в огледалото, че зад нея се е наредила и друга кола, но имаше достатъчно място да я подмине. След няколко секунди вратата на шофьора се отвори и жена се възползва от стъпенката, за да излезе от колата.
Изглеждаше на шейсетина години, бялата й коса бе вързана на опашка. И носеше черна маска с отпечатани отпред издути червени устни. Доста кичозна рисунка, но жената вероятно я смяташе за забавна. Тръгна към входа на супермаркета с платнена чанта в едната ръка. Не личеше да има някакви увреждания на тялото.
Тази жена беше много по-възрастна от трите известни жертви на насилниците. Балард допусна, че ако уличната лампа пред дома й е била повредена от Среднощните, те са си набелязали друга жертва някъде наблизо на „Аутпост“. Реши да попита Ноймайер какво са научили за живеещите на улицата, след като се наспи.
От „Гелсън“ до нейния блок се стигаше само за десет минути. Тя влезе в апартамента, отби се в тоалетната, остави пистолета, значката и белезниците на нощното шкафче, смъкна дрехите си и ги пусна направо на пода, после навлече домашните дрехи, които бе оставила на леглото. Нагласи алармата в телефона да я събуди след шест часа и се вмъкна под завивката на неоправеното легло. Твърде уморена беше дори да си измие зъбите.
Сложи си тапите за уши, за да приглуши обичайния градски дневен шум, и маската за сън, за да не й пречи светлината.
И се отнесе извън света след десетина минути, гмурна се с главата надолу в дълбок унес, в който водата около нея чернееше, а в пустотата се рееха пресилено червени устни.
Втора част
Употреба на насилие
29.