— Питайте лейтенанта си за телефона. Вашето оръжие се изследва от съответните отдели. Ще ви го върнат, когато моментът е подходящ за това. Междувременно поискайте от лейтенанта си да ви дадат друг пистолет от оръжейната. Но може и да не е необходимо, защото временно ще работите само в участъка си. — Той почака дали Балард ще каже нещо, но тя мълчеше. — Значи нямаме повече работа тук според мен.
Всички се изправиха. Двамата от отдела за вътрешни разследвания бяха по-близо до вратата и Балард ги остави да излязат първи. В стаята отвън Робинсън-Рейнълдс я чакаше в празна работна ниша. Външните прозорци тъмнееха.
Лейтенантът се оттласна от бюрото, на което се подпираше, скръстил ръце на гърдите си.
— Рене, добре ли си?
— Добре съм.
— Ще те закарам до апартамента.
— При тебе ли е моят телефон?
— Да, те ми го дадоха.
Той бръкна в джоб на сакото и върна телефона на Балард. Тя погледна екрана за пропуснати обаждания. Последното беше пак от Бош преди пет минути.
Реши да говори с него, когато е сама, но пред очите на лейтенанта написа припряно текст, че с нея всичко е наред и ще му се обади след половин час.
След десет минути беше на седалката вдясно от Робинсън-Рейнълдс в неговата кола, каза му да кара към авеню „Комънуелт“ и да завие на юг.
— Може би искаш да си вземеш някои неща и да нощуваш другаде за известно време — предположи лейтенантът. — При приятелка, да речем, а ако предпочиташ хотел, ще измисля как да изкрънкам от управлението да ти покрие разходите.
— Няма нужда — успокои го Балард.
— Сигурна ли си? В стаята ти вероятно е страшна бъркотия благодарение на криминалистите.
— Имам широк диван.
— Така да бъде, Рене.
— Какво ще стане със Западното бюро?
— Какво трябва да става с тях?
— Рос Бетани ми се обади да му прехвърля случая. Трябваше да се срещна с него утре.
— Ами срещнете се. Прехвърлянето си остава в сила.
— Иска ми се да знам дали ще свършат някаква работа. Бонър е работил в нашето управление. Докато седях вътре със Сандерсън, взех да надушвам, че доникъде няма да стигнем, защото разкриването на случая ще означава разгласяване на истината — ветеран от полицейското управление на Лос Анджелис е бил наемен убиец.
— Ти наистина ли мислиш, че ще го прикрият?… Убийство?
— Две убийства. Най-малко две. Да, мисля — Бонър е мъртъв, а той е стрелял. И за Сандерсън това приключва всичко. Ако направи следващата крачка и подгони хората, които са поръчвали убийствата, става твърде опасно, защото всички останали мръсотии на Бонър ще се разчуят и хората пак ще сритат задника на управлението.
— Балард, не си съчинявай.
Тя забеляза, че отново се обръщаше към нея с фамилното й име.
— Не си съчинявам. Такава е реалността, в която живеем.
— Може би — отвърна лейтенантът. — Но това ще бъде реалността на Западното бюро, не нашата. Просто спазвай правилата, Балард. Прехвърли случая на онзи техен човек и се заеми с разследването за Среднощните.
— Схванах.
Изрече думата с ядна решимост никога да не я произнесе отново.
31.
Балард мина през централния двор, за да се качи по стълбите, защото асансьорът беше твърде муден. Но преди да опре крак на първото стъпало, някой я повика. Обърна се и видя мъж, който излизаше от своя апартамент на първия етаж. Тръгна към нея. Беше онзи мотоциклетист, когото срещна през празничните дни, но вече не успяваше да си спомни името му.
— Здрасти — поздрави го тя.
— Голяма щуротия стана днес тук — рече той. — Всичко наред ли е?
— Да, вече всичко е наред.
— Питам, защото ми казаха, че някакъв нахълтал и се опитал да ви убие.
— Вярно, опита се. Но ситуацията е по-сложна, полицията разследва случая.
— Ама нали и вие работите в полицията?
— Да, но не разследвам самата себе си, затова нищо не мога да ви кажа.
Тя понечи да тръгне нагоре по стъпалата.
— Не сме свикнали с такива случки тук — заяви нейният съсед.
Балард пак го изгледа.
— Много добре, щом е така. И аз не съм свикнала.
— Вижте, знам, че сте отскоро при нас. И се надявам подобни неща да не се случват често. Като председател на сдружението на собствениците смятам, че е мое задължение да ви го кажа.
— Извинете, забравих името ви.
— Нейт. Срещнахме се в…
— В гаража, помня. Сега ме чуйте, Нейт — не смятам за нормално някой да се опита да ме убие в леглото ми. Трябва обаче да знаете, че той беше непознат за мен човек и е влязъл с взлом, затова си помислих, че на следващото събрание на собствениците не е зле да обмислите отново мерките за сигурност тук. Все някак е успял да влезе и ще ми бъде много неприятно, ако на сдружението на собствениците бъде потърсена отговорност за нещо. Може да ви струва скъпо.