Нейт посърна.
— Аа… да, напълно съм съгласен. Аз… ще свикам извънредно събрание, за да обсъдим мерките за сигурност в сградата.
— Добре. Бих искала да науча какво сте решили.
Този път се извъртя към стълбата и Нейт не измисли какво още да й каже. Тя изкачи стъпалата през едно и откри, че входната врата на нейния апартамент е оставена отключена от разследващия екип. Типичната за това управление немарливост. Заключи, щом влезе, и побърза да отиде в спалнята. Чекмеджето с ненужните дрънкулки, което бе издърпала от нощното шкафче при разправиите с Бонър следобед, още си беше на пода. По дръжката имаше прах за открояване на отпечатъци. Разрови дреболиите вътре и намери телефона с предплатена карта, който скри там. Отвори го и установи, че или е изключен, или е останал без заряд в батерията.
Опита го, търсеше бутон за включване, но не намери. Задържа палец върху бутона 0, нищо не се случи. Опита с бутона 1 и най-после екранчето светна. Щом апаратът се включи, тя провери за съхранени номера и скорошни обаждания. Нямаше нищо, но в приложението за съобщения имаше едно-единствено от 16.30 часа същия ден, изпратено от зоната с код 818. Състоеше се от една дума: „Докладвай“.
— Спипах те — прошепна тя.
Взираше се в телефона, докато умуваше какво да направи сега. Трябваше да бъде много предпазлива и сдържана. При неправилна реакция тази следа щеше да изчезне като цигарен дим във вятър. Възползваше ли се от телефона по какъвто и да е начин, можеха да я обвинят в укриване на веществено доказателство. Отиде в кухнята и сложи телефона в затваряща се торбичка. Извади своя телефон и се обади на Бош.
— Искаш ли да отидем на едно място?
— Готово — отвърна той. — Кога?
— Сега.
— Ела да ме вземеш.
— Тръгвам веднага. И… хм, нужен ми е пистолет. Още изследват моя, а резервният е в шкафчето ми в участъка.
— Не е проблем.
Харесваше й как Бош отговаряше без колебание. И без да задава въпроси.
— До скоро — каза му тя.
32.
Щом излезе от гаража, Балард обиколи квартала и откри екип криминалисти, които си вършеха работата под преносими лампи на „Хувър“, на една пресечка зад нейния блок. А камион на управлението, пригоден за превоз на леки коли, доближаваше на заден ход черен „Крайслер 300“. Под една от лампите бе сложена сгъваема маса и Балард позна мъжа с папка, който, изглежда, попълваше протокол за веществени доказателства. Отби до бордюра, излезе и тръгна към лампите.
— Здравейте, Рино.
Той вдигна глава и явно също я помнеше от повикването в къщата на Синди Карпентър.
— Здравейте, детектив Балард. Как сте? Чух, че ви се разминало на косъм.
— Така си беше — призна тя. — Вие ли извършихте огледа и на моя апартамент?
— Да, аз.
— Превъзходно. А това е колата на мръсника, нали?
— Това е, ей сега ще я откараме в залата за снемане на отпечатъци.
— Къде намерихте ключа?
— При предната лява гума.
Балард огледа масата. Имаше три торби за веществени доказателства от кафява хартия с червени лепенки по горния край. На едната личеше допълнителна лепенка с предупреждение, че вътре има огнестрелно оръжие. Тя се постара да не издаде вълнението си и да се държи сякаш вече е осведомена за всичко.
— Това ли е „Валтер П“ калибър 22?
— Същият. И него намерихме залепен за калника отвътре. Не е най-доброто скривалище за оръжие, защото е първото или второто място, което проверяваме. А онзи уж бил ченге… поне така чух.
— Патрони имаше ли?
— Само каквото имаше в пълнителя.
— „Ремингтън“, нали?
— Такива са, да.
— Ясно, пожелавам ви приятна вечер.
— И на вас също.
Балард се върна в колата си. Тя беше убедена, че с този пистолет, намерен в калника на колата на Бонър, са били извършени двете убийства, които успя да свърже.
Потегли към дома на Бош и погледна часовника на таблото. Пресметна, че ще успее да вземе Бош и да стигне до дома на Хойл около единайсет часа вечерта. Късната вечер щеше да наклони везните в нейна полза. Никой не се радва при появата на полицай пред прага му по това време.
Телефонът избръмча — търсеше я Гарет Сингъл.
— Ей, Гарет!
— Здрасти, Рене. Добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Толкова се радвам да го чуя от тебе.
— Благодаря ти за помощта. Извинявай, ако ти се е сторило, че те навиквам.