— Няма такова нещо. Но си казах, че сигурно ще искаш да научиш нещо — някакви ваши детективи бяха допреди малко тук да говорим за случката.
— Какви „наши детективи“?
— Не запомних точно. Вие отвъд оградата си имате толкова служби, че се обърквам.
— Ти какво им каза?
— Само как ти помогнах в опитите да спасим онзи и как проверих състоянието му по „Фейс Тайм“.
Балард изобщо бе забравила, че използва приложението, за да провери Сингъл визуално разреза при импровизираната трахеотомия в шията на Бонър. След стреса и притока на адреналин в борбата на живот и смърт някои моменти се замъглиха и подробностите изчезнаха от паметта й. Тя дори не спомена за разговора по „Фейс Тайм“, докато я разпитваха от отдела по вътрешни разследвания. Според нея този пропуск беше напълно обясним — тъкмо по тази причина предпочиташе да разговаря с жертви на насилие няколко пъти в различни дни. И сега се убеди от собствен опит как подробностите изплуват с времето.
— Ех, колко жалко, че не си го записал — промълви тя.
— Не… всъщност имам запис — възрази той. — Имам си приложение за това. Помислих, че е по-добре да имаме запис, ако се наложи да прегледаме всичко отново.
— Каза ли им за записа?
— Ами да, те го поискаха.
— Значи си им дал… Чакай малко, говориш по своя телефон.
— Просто им изпратих видеозаписа. Не бих им дал телефона си.
— Страхотно, можеш ли да го изпратиш и на мен? Само искам да го видя.
— То се знае. Имаш ли други проблеми? Питам, защото тези хора задаваха много въпроси за тебе.
— Доколкото знам, всичко ще се нареди добре за мен. Още съм на работа. По-точно, очаква се да не мърдам от бюрото, докато не представят доклада си.
— Значи не бива да ти отнемам повече време.
— Хайде да поприказваме утре, искаш ли? Нещата ще се уталожат дотогава.
— Бива. Пази се.
— И ти.
Олекна й да знае, че има видеозапис поне на част от случая, заради който я разследваха. Знаеше, че каквото и да е успял да запише Сингъл, ще потвърди казаното от нея при разпита. А и беше щастлива, че той й се обади.
Усмивка огряваше лицето й в тъмната кола.
33.
Не се отправи веднага към дома на Бош, а се отби в участъка, за да се прехвърли в една от немаркираните коли на отдела по наркотиците, да вземе радиостанция и да събере книжа в две папки, които бяха само част от представлението. Взе ключовете за „Мустанг“ с аудио и видео апаратура и се върна на паркинга да потърси возилото. Натъкна се на лейтенант Ривера, който стоеше при отворения багажник на своята кола. Май тъкмо идваше на работа. Балард не очакваше Сандерсън и неговият отдел да обхванат мнозина в разследването си и реши сама да поговори с Ривера.
Тръгна към него, докато той вадеше пистолета си от сейфа в багажника.
— Балард, ти не си ли в почивка тази нощ? — попита лейтенантът.
— В почивка съм, но върша работа за дневната смяна. Лейтенант, имам един въпрос към тебе.
— Казвай.
— Снощи те попитах дали познаваш Кристофър Бонър. И ти му се обади след това, нали?
Ривера печелеше време, като слагаше пресилено бавно пистолета си в кобура и затваряше багажника.
— Ами… да, май го направих. Защо питаш?
Тя предположи, че Ривера е проспал деня и не е научил за станалото.
— Защо днес той влезе с взлом в моя апартамент и се опита да ме убие.
— Какво!? — възкликна лейтенантът.
— Някак е научил, че съм по петите му. Големи благодарности, лейтенант. Дано не е научил адреса ми от тебе.
— Задръж малко, Балард. Нищо подобно не съм му казвал. Само споделих, че някой ме попита за него… каквото би направил всеки за свой приятел. Ти не спомена, че го разследваш. Само каза, че името му се е появило в твой случай. Това беше и това му казах. Влязъл с взлом, така ли? Господи, нямах…
— Мъртъв е.
— Мъртъв ли?
— Аха. И може би ще ти се обадят от отдела по вътрешни разследвания.
След тези думи тя се отдалечи от него доволна, че е открила връзката, но това не запълваше всички пролуки. А и беше убедена въпреки подхвърлянето за отдела по вътрешни разследвания, че нищо не заплашва Ривера. Не й се вярваше Сандерсън да продължи разследването си по-усърдно, отколкото досега.
Минаха пет минути, докато намери немаркираната кола на огромния паркинг. След това трябваше да я зареди на служебната бензиностанция от другата страна на улицата. Най-после успя да подкара към хълмовете и къщата на Хари Бош.
Мина още час, докато спре пред дома на Денис Хойл, Бош седеше до нея и бе чул всичко за нейния замисъл.