— Потегляме — осведоми го тя. — Уговорих среща в „Краун Лабс“.
— С кого?
— Още не знам.
35.
Портата на оградата пред „Краун Лабс“ бе оставена отворена, както Балард поиска. Имаше само една кола на паркинга, когато двамата с Бош пристигнаха. „Тесла“ модел S със специално поръчан регистрационен номер — 2TH DOC. Балард паркира плътно зад нея, за да не може да мръдне.
— А сега да проверим дали Хойл каза истината.
Взе радиостанцията и помоли централата да проверят номера. Оказа се, че е на корпорация със същото име — „2th Doc“.
— Една от фирмите, до която проследих собствеността върху лабораторията — добави Бош. — Президент е Джейсън Абът.
— Както се очакваше — каза тя.
Излязоха и доближиха вратата с анимационния зъб на табелата. Балард прецени, че са под един от маршрутите за захождане към летището „Бърбанк“. По това време нямаше полети, но още можеше да надуши лекия дъх на изгорял керосин.
Тя огледа краищата на покрива и забеляза охранителни камери на предните ъгли на сградата и над вратата. Нямаше да изненадат никого.
Вратата беше отключена. Балард отвори и влезе първа, Бош вървеше плътно след нея. Попаднаха в малка празна приемна, изглежда, тук донасяха пратки. Цареше пълна тишина.
Тя се озърна към Бош, който кимна към тъмния коридор зад гишето. Балард извади взетия назаем от него пистолет, отпусна ръката си до хълбока, докато заобикаляше гишето.
Лампите по тавана на коридора бяха изключени, но тя не виждаше никъде бутон за тях. Имаше няколко отворени врати към също тъмни помещения, едно светеше при левия край на коридора. Балард мина бавно покрай първата врата. Посегна вътре и плъзна ръка по стената, където би могло да има превключвател. Намери го и лампите горе светнаха — помещението се оказа голяма лаборатория с няколко работни места и разнообразно оборудване, както и материали за коронки и зъбни протези.
Продължи по коридора, все по-остро чувстваше колко уязвими са в този коридор.
— Полицейско управление на Лос Анджелис! — извика тя. — Джейсън Абът, покажете се!
Дългото мълчание беше последвано от звук като приглушен вик откъм края на коридора. Балард тръгна бързо към осветената врата, стисна дръжката на пистолета с две ръце и вдигна оръжието пред себе си.
— Полиция! — кресна тя. — Влизаме!
Присви се, докато прекрачваше прага. Чуваше стъпките на Бош зад себе си.
Влязоха в просторен офис с кресла и диван отляво и бюро отдясно. А по средата мъж седеше на стол. Устата му беше запушена частично с парче бял плат, което придържаха „свински опашки“, стегнати около главата и през устата. По същия начин китките му бяха вързани за страничните облегалки на стола, глезените — за предните крачета.
Балард се завъртя наляво-надясно, за да е сигурна, че няма никого друг. Надникна през отворената врата в малката баня вдясно от бюрото. Прибра оръжието в кобура, докато се връщаше в средата на стаята.
— Хари? Ти ще го…
— Ей сега.
Бош доближи вързания, като отвори ножче, което извади от джоба си. Първо се зае с парцала, леко подръпна „свинската опашка“ встрани от челюстта, за да я среже. След това измъкна плата от устата на мъжа и го пусна на пода. Балард забеляза, че е малка кърпа, вероятно взета наслуки от банята.
— Ох, слава богу — изпъшка мъжът. — Мислех, че първо той ще се върне.
Бош започна да освобождава китките и глезените му.
— Кой сте вие? — попита Балард. — Какво се случи тук?
— Аз съм Джейсън Абът — отговори мъжът. — Доктор Джейсън Абът. Спасихте ме.
Носеше сини джинси и светлосиня риза, измъкната от панталона. Имаше следи от пластмасовите ивици по бузите. Под гъстата, тъмна и къдрава коса сините очи се открояваха на червендалестото лице.
Веднага след освобождаването на китките му той започна да ги разтрива, за да възстанови кръвообращението.
— Какво се случи? — повтори Балард. — Кой ви причини това?
— Един мъж на име Кристофър Бонър. Бивш полицай. Той ме върза така.
Бош беше приклекнал, за да разреже пластмасата, стягаща глезените. Изправи се и отстъпи назад от стола. Абът протегна ръце надолу и се зае да разтрива показно глезените си. Стана неуверено и се опита да направи няколко крачки. Побърза да опре длани на бюрото.
— Не си усещам ходилата — оплака се той. — Вързан съм на този стол от часове.
— Доктор Абът, седнете ей там на дивана — подкани го Балард. — Трябва да ни разкажете точно какво се случи.