Хвана го под ръка и му помогна да се затътри от бюрото към дивана.
— Бонър дойде тук и ме върза — каза той.
— Кога?
— Около два часа. Влезе, държеше пистолет и по неволя го оставих да ме върже с тези пластмасови ивици. Нищо друго не можех да направя.
— Два часът сутринта или два часът следобед?
— Следобед. Преди около половин денонощие. Впрочем колко е часът?
— Малко след четири сутринта.
— Господи… Седял съм на този стол четиринайсет часа.
— А защо ви върза?
— Защото беше намислил да ме убие, струва ми се. Каза, че трябвало да свърши нещо, и си мисля, че искаше аз да съм жив и без алиби през това време. После щеше да се върне тук и да инсценира, че аз съм го направил. Щеше да ме убие, да го представи като самоубийство или нещо подобно, за да стовари вината върху мен.
— Той ли ви каза това?
— Знам, че звучи смахнато, но е самата истина. Не ми каза всичко. Но аз седях тук четиринайсет проклети часа, имах време да се досетя. Иначе защо да ме връзва, за да ме задържи тук?
За Балард беше ясно, че колкото повече разприказва Абът, толкова по-неправдоподобна ще изглежда историята му и несъвпаденията в нея ще проличават все повече.
— А какво е трябвало да свърши? — попита тя.
— Не знам — отвърна Абът. — Но май искаше да убие някого. С това се занимава.
— Вие как научихте?
— Той ми каза. Съвсем откровено. Този човек е впил ноктите си в мен от години. Изнудваше ме, заплашваше ме, принуждаваше ме да върша разни неща. И не само мен. Всички нас.
— И кои сте „всички вие“?
— Моите партньори. Имам съсобственици на лабораторията, но Бонър ни се натрапи и пое контрола над нея. Ами че той беше полицай. Уплашихме се. Правехме каквото ни казваше.
Балард стигна неизбежно до извода, че Абът не знае за смъртта на Бонър. Опитът да прехвърли вината върху него вероятно беше най-сполучливата хитрина, която е успял да измъдри, щом е зърнал нея и Бош на мониторите за охранителните камери и е прозрял, че не Бонър му е изпратил съобщението за „бъркотията“.
— Значи смятате, че това е било част от някакъв по-голям план на Бонър? — попита тя.
— Не знам. Попитайте него. Ако можете да го откриете.
— Или е било нещо, което му е хрумнало в момента?
— Вече казах, че не знам.
— Забелязах, че тези пластмасови връзки са взети от лабораторията нататък по коридора. Няколко бяха разпилени на пода там.
— О, да, сигурно ги е грабнал оттам, когато се върна при мен.
— Кой го пусна в сградата?
— Аз. Днес беше затворено — добавихме още един почивен ден към празниците. Аз седях сам тук, наваксвах с работата и той ми звънна от портала. Нямах представа за намеренията му. Отворих му.
Балард пристъпи към дивана.
— Искам да видя китките ви.
— Какво?! — възкликна Абът. — Арестувате ли ме? Защо?
— Искам да видя китките ви — невъзмутимо повтори тя.
— Аа…
Той протегна ръце, китките му се подадоха от ръкавите на ризата. Балард не откри никакви наранявания или трайни следи, каквито трябваше да има, ако Абът бе седял толкова дълго вързан. И тя попадна веднъж в подобна ситуация, знаеше как биха изглеждали неговите китки.
— Как тъй не ме попитахте досега за името ми? — подхвърли Балард.
— Уф… не знам. Май очаквах вие да се представите по някое време.
— Аз съм Балард. Същата, която Бонър трябваше да убие по ваша заръка.
За миг всичко застина в тишината, докато Абът осъзнаваше какво е чул.
— Чакайте, какво говорите? На никого нищо не съм заръчал.
— Не упорствайте, доктор Абът. Всичко това с кърпата и „свинските опашки“ сте направили сам. Не е зле при толкова ограничено време, но не бихте могли да заблудите дори…
— Вие полудяхте ли?! Бонър ме върза. Ако се е опитал да ви убие, това си е било негово решение. И щеше да изкара мен виновен. И двамата сме жертви в този случай.
Вече си представяше какво е направил Абът. Първо парцала в устата, но достатъчно хлабаво, за да го стиска със зъби. Тя обърна внимание, че парчето плат не е натикано плътно в устата му, когато Бош го махаше.
След това е вързал глезените си за крачетата на стола. Сложил е хлабава примка на едната странична облегалка, вързал е другата си китка, пъхнал е свободната си ръка в примката и я е стегнал със зъби. Стрелна с поглед Бош да провери дали има същите подозрения и той кимна леко. Балард погледна втренчено Абът.
— Аз бих могла да седна на този стол и да се вържа сама по същия начин за около две минути. Много нескопосана измислица, доктор Абът.