— Ти ме изложи, Балард. Постави ме в неудобно положение, като се развихри през нощта… и трябваше да науча всичко от началника на Западното бюро? Надявам се да те уволнят дисциплинарно. И аз ще направя всичко необходимо, за да се случи това.
Прекъсна разговора, преди да чуе думите на Балард:
— Те се опитаха да ме убият.
Тя остави телефона на одеялото и се загледа в синьо-черната вода. Да, за неподчинение уволняваха. Отстраняването до второ нареждане означаваше, че управлението има двайсет дни да я върне на работа или да я призове за изслушване от Съвета по правата, което на практика си беше съдебен процес. И ако съветът стигнеше до решение, че е виновна, щяха да прекратят трудовия й договор.
Тази перспектива не я тревожеше. Очакваше да се стигне дотук от момента, когато скри еднократния телефон на Бонър в чекмеджето с ненужните дреболии. Още тогава прекрачи границата на допустимото в полицейската работа.
Взе телефона и се обади на единствения човек, за когото случващото се не беше безразлично.
— Хари, наритаха ме. Отстранена съм от работа.
— Гадост. Но май очаквахме да се стигне до това. Колко зле е положението? Неподобаващи действия ли?
Неподобаващите на полицейски служител действия бяха не чак толкова тежко нарушение. Бош беше склонен към оптимизъм.
— Не. Неподчинение. Моят лейтенант каза, че ще се постараят да ме уволнят. И той ще помага.
— Да му го начукам!
— И още как.
— Какво ще правиш?
— Не знам. Може просто да прекарам два-три дена на плажа. Ще сърфирам, ще играем с моето куче, ще размишлявам.
— Имаш ново куче?
— Взех го преди малко. И вече се погаждаме чудесно.
— Искаш ли и нова работа?
— С тебе ли? То се знае.
— Не е най-добрият резервен вариант, но поне ще минем без предварителна проверка на кандидата.
Балард се усмихна.
— Благодаря, Хари. Нека първо видим как ще ме подхванат.
— На твое разположение съм.
— Знам.
Тя остави телефона. Взираше се навътре в океана, където вятърът обрамчваше с бели гребени вълните на прилива.
37.
Балард изключи телефона си вечерта във вторник, облече домашни дрехи и спа десет часа на дивана в хола — още не беше готова да се върне в спалнята, където за малко не умря. Събуди се в сряда от болки, тялото й бе схванато след борбата с Бонър и от неравностите на дивана. Пинто се беше свил на кълбо и още спеше до ходилата й.
Включи телефона. Макар че я отстраниха от работа, името й не беше премахнато от общата комуникационна система на управлението. Имаше съобщение до всички участъци и екипи за повишена готовност след размириците в столицата Вашингтон и заради очакваните местни протести. А това означаваше, че цялото управление се мобилизира на смени по дванайсет часа, за да има повече служители по улиците. Според предишното разпределение Балард беше в смяна Б — от шест часа вечерта до шест часа сутринта.
Протегна ръка към дистанционното на телевизора и включи Си Ен Ен. И екранът тутакси се запълни със същински орди от хора, напиращи към Капитолия. Превключваше каналите и виждаше същото навсякъде. Коментаторите го наричаха „бунт“, опит да бъде спряно утвърждаването на резултатите от президентските избори преди два месеца. Тя гледаше цял час в сащисано безмълвие, без да шавне от дивана, но накрая изпрати съобщение на лейтенант Робинсън-Рейнълдс: „Предполагам, че още съм на резервната скамейка?“.
Не се наложи да чака дълго отговора: „Седи си на скамейката, Балард. Не идвай тук“.
Хрумна й да се заяде, че и нея обвиняват в бунт срещу управлението, но се отказа. Стана, нахлузи обувки на краката си и изведе Пинто за първата му разходка в квартала. Отидоха до булевард „Лос Фелис“ и обратно по почти безлюдни улици. Пинто вървеше близо до нея, нито веднъж не опъна каишката. Лола пък винаги я бе опъвала докрай, все напираше с цялата сила на своите трийсетина килограма. Още й липсваше.
Прибраха се, тя сипа на Пинто от храната, която й дадоха в „Разходки с опашатковци“, и се настани отново на дивана. Още два часа не пусна дистанционното, минаваше от канал на канал и се взираше в стряскащите сцени на пълно беззаконие, мъчеше се да разбере как разколът в страната зейна толкова широко, че някои хора изпитваха потребност да нахлуят в Капитолия, за да променят резултатите от избори, в които бяха гласували 160 милиона души.