Накрая й дотегна да гледа и да размишлява за видяното, взе две енергийни блокчета за себе си и още храна за кучето. В гаража нагласи и дъската за гребане, и малката дъска на багажника върху покрива на колата. И тъкмо щеше да се настани на шофьорската седалка, когато чу глас зад себе си.
— Ще сърфирате ли?
Обърна се рязко. Съседът Нейт от апартамент 13.
— Какво има?
— Ще сърфирате ли? — повтори Нейт. — Страната се разпада, навсякъде има протести, а вие отивате на сърфинг. Нали сте от полицията, не трябва ли да… де да знам… да направите нещо?
— Управлението мина на смени по дванайсет часа — осведоми го тя. — Ако всички отидат на работа сега, няма кой да работи през нощта.
— О, така ли било.
— А вие какво правите?
— В какъв смисъл?
— Вие какви шибани действия предприехте, Нейт? Всички ни мразите. Преливате от ненавист към ченгетата, докато лайната не ви се стоварят върху главите, а тогава изведнъж имате нужда от нас. Защо не отидете вие да направите нещо?
Съжали в същия миг, че изтърва тези думи. Безсилният гняв от всичко в работата и живота й се изля върху неподходящия човек.
— Плащат ви да защитавате хора — напомни той. — А на мен — не.
— Да бе, това решава спора — подхвърли тя.
— Куче ли имате там? — изпружи пръст Нейт към Пинто, който се виждаше през прозореца на колата.
— Ами да, това е моето куче.
— Задължително е да получите разрешение от сдружението на собствениците.
— Прочетох правилника. Мога да си взема куче, ако теглото му не надвишава осем килограма. А той не тежи дори пет.
— Въпреки това е нужно одобрение.
— Е, вие сте председателят на сдружението, нали? Да не ми казвате, че не одобрявате куче в апартамент, където един мъж се промъкна някак въпреки мерките за сигурност в сградата и ме нападна?
— Не. Само изтъквам, че имаме правила. Трябва да подадете молба и след това да получите разрешение.
— Щом искате, ще го направя, Нейт.
Обърна му гръб и се качи в колата. Пинто веднага скочи в скута й и я близна по брадичката.
— Няма страшно — успокои го тя. — Никой няма да те изгони.
Час по-късно тя загребваше на запад отвъд прибоя край Булеварда на залеза, кученцето стоеше отпред на дъската, макар че потреперваше. Това беше ново преживяване за него.
Слънчевите лъчи и соленият въздух сякаш проникваха дълбоко в мускулите й, облекчаваха напрежението и болката. Чудесно натоварване. Остана в океана час и половина — четиресет и пет минути към Малибу и още толкова обратно. Вмъкна се изтощена в палатката, която беше разпънала на пясъка, и задряма, а Пинто пак се сви на одеялото до краката й.
Прибра се чак вечерта. Нарочно бе оставила телефона си вкъщи и видя, че са се натрупали няколко съобщения. Първото беше от Хари Бош, проверяваше как е тя и споделяше как си е мислил, че е видял всичко в този живот, но изобщо не е очаквал да гледа как граждани на страната нападат Капитолия.
Второ поред беше официално уведомление за изслушване пред Съвета по правата, на което трябваше да се яви след две седмици в административната сграда на управлението. Балард запази това съобщение. Известно й беше, че трябва да си осигури присъствието на представител на профсъюза в ролята на неин защитник. Реши да им се обади по някое време. Но следващото съобщение беше тъкмо от профсъюза — според полицай на име Джим Лоусън те също били уведомени от Съвета по правата за изслушването и бяха готови да я защитават. Тя запази и това съобщение. Стигна до изпратеното в 14:15 часа от Рос Бетани гласово съобщение: „Ъъ… Балард, моля ви да ми се обадите. Трябва да обсъдя нещо с вас. Благодаря“.
Последното беше получено два часа по-късно, пак от Бетани, но гласът му звучеше малко по-напрегнато: „Бетани отново. Наистина е необходимо да ми се обадите. Онзи тип Хойл и адвокатът му казват, че той щял да говори само с вас, единствено на вас се доверявал. Налага се да измислим нещо. Наложително е да уговорим нещо с човека. До утре сутринта трябва да внесем обвиненията срещу Абът, иначе цялото дело пропада. Обадете ми се. Благодаря“.
След ареста и регистрацията на задържания районната прокуратура имаше две денонощия да предяви обвинение и да призове обвиняемия в съда или да отхвърли следственото дело. А Хойл бе потърсил тутакси помощта на адвокат и това заплиташе положението. Балард се досещаше, че Бетани е занесъл в прокуратурата материалите, с които разполагаше, но приелият го прокурор е поискал нещо повече от тайния запис в колата — Хойл да даде доброволно официални показания.