Бетани бе оставил мобилния си номер и в двете съобщения. Тя се почуди дали служебният разговор с него нарушава заповедта да не се занимава с никаква полицейска работа, докато е отстранена, и въпреки това набра номера.
— Знаете, че съм отстранена, нали?
— Знам, Балард, но вие ме оставихте да се оправям с големи неприятности.
— Глупости. Оставих ви всичко необходимо и трябваше само да го занесете в районната прокуратура.
— Както и направих, но там казаха „Няма да стане“.
— Кой прокурор прие материалите?
— Някакъв надут пуяк на име Донован. Мисли се за голяма работа.
— И какво нередно намери той в делото?
— Записали сте разговора с Хойл без негово знание. А Хойл вече си има адвокат — онзи Дан Дали, всеизвестния, и вдига врява до небето, че му била заложена клопка. И Донован не харесва записа. Първо, на кого говорихте, когато сте свалили стъклото на прозореца и сте казали, че може би имате нужда от кола за откарването на Хойл в участъка?
Тя се смръзна за миг. Каза това на Бош през прозореца на колата, докато камерите и микрофоните записваха разговора с Хойл. Беше си част от представлението, но се оказа грешка.
— Балард, чувате ли ме? — не се стърпя Бетани.
— Говорих с Бош, който е водил първото разследване — за убийството на Албърт Лий.
— Не е ли пенсионер?
— О, да, пенсионер е, но го потърсих, защото следственото дело липсва. Исках той да ми разкаже за разследването и отидохме заедно при Хойл, когато научихме за него.
Бетани обмисли мълчаливо твърде непълното обяснение.
— Не изглежда добре, но не е същинският ни проблем — каза накрая. — Проблемът е в репликата ви към Бош, че може да се нуждаете от кола, а според Донован това е тактика на заплаха и принуда, заради която целият запис може да бъде отхвърлен като доказателство. Каза ми да снема отново показания от Хойл, който обаче заяви, че ще разговаря с вас и с никого друг. Доста чудато е, защото вие сте изиграли човека, а той се доверява само на вас. Това е положението.
Балард мълчеше, за да обмисли тези неочакван обрат. Допуснатата грешка щеше да й бъде от полза.
— Задължително е да ме върнат на работа, за да проведа разпита — напомни тя.
— Така се оказва, да — потвърди Бетани. — А през това време Донован уговаря с Дали споразумение за съдебен имунитет под условие.
— Казахте ли на някого какво става?
— Моят лейтенант знае и би трябвало вече да е говорил с вашия. Или поне с някого в холивудския участък.
Балард едва не се засмя, щом си представи как е приклещен Робинсън-Рейнълдс — с грубия си отговор сутринта потвърди, че е привърженик на отстраняването й, а сега се нуждаеше от нея, за да спаси делото за убийствата.
— Къде е Хойл? — попита тя.
— В дома си, предполагам. Или където Дали го е закътал.
— Добре, ще се свържа с моя лейтенант и пак ще ви се обадя.
— Балард, може ли по-бързо? Не искаме да изтървем онзи Абът. Аз си мисля, че има и парите, и връзките да се покрие.
Тя се обади веднага на мобилния номер на Робинсън-Рейнълдс. Той пропусна любезностите, пък и тя не ги очакваше от него.
— Балард, говори ли с Бетани?
— Току-що.
— Е, наглед се беше оплескала с говна заради щуротиите си онази нощ, а сега май ще ухаеш на рози.
— Както и да е. Ще ме върнете ли на работа, или не? Трябва да изкопчим всичко от Хойл тази вечер. Двете денонощия за Абът изтичат утре сутринта.
— Уреждам го. Ще уговорим разпита за тази вечер. Докато влезеш в стаята, ще бъдеш върната на работа.
— Постоянно или временно?
— Ще видим, Балард. Други решават.
— Благодаря, лейтенант — изрече тя с весело ехидство.
Прекъсна и пак се обади на Бетани.
— Ще го бъде. Уреждайте разпита за тази вечер и пак ме потърсете.
— Схванах — отвърна той.
38.
Повторният разпит на Денис Хойл започна в осем часа вечерта в сектора на детективите в участъка на Ван Найс. Там бяха Бетани, Къркуд и Донован, за да инструктират Балард за критично важните показания, с които трябваше да разполагат в протокола. Хойл беше придружен от своя адвокат Даниъл Дали, който бе одобрил споразумението за съдебен имунитет, подписано от неговия клиент. На Хойл щеше да му се размине леко — съгласяваше се да признае вината си в престъпен сговор с цел измама в замяна на показанията му срещу Абът и евентуални други съучастници. И щеше да чака ще му провърви ли с решението на съдията за тежестта на присъдата. Споразумението изискваше от него пълна искреност и правдивост, опираше се на твърдението му, че никога не е участвал в планирането на убийства и не е бил осведомен предварително за убийствата на хора, които са вземали заеми от консорциума. Твърде изгодна сделка за престъпника, поне на хартия, но такова беше решението на Донован и неговите началници. Негласният им замисъл най-вероятно включваше опит да се откажат от споразумението, ако го хванат в лъжа. Ако не успееха, нищо не пречеше съдията по делото да бъде напълно осведомен за степента на закононарушенията, в които Хойл се е забъркал със съучастниците си, за да му наложи максималната присъда по обвинението в престъпен сговор.