Балард каза на Бетани и останалите да не припарват в стаята и да гледат разпита на монитора. Щом Хойл бе заявил, че е готов да говори само с нея, не искаше той да смята, че тя и Бетани са партньори. Балард влезе в малката сива стая и седна срещу Хойл и адвоката му. Крепеше своя телефон на бедрото си като отстъпка за Донован — можеше да й праща съобщения, ако не харесаше видяното на монитора.
— Първо искам да очертаем ясно правните рамки на този разпит — започна тя. — Трябва да заявите съгласието си, че ако ме излъжете пряко или косвено чрез укриване на факти, споразумението за имунитет става невалидно и ще бъдете съден за престъпен сговор с цел убийство.
Хойл отвори уста, но Дали вдигна ръка като баща, който спира детето си да не изскочи на улицата, без да се огледа.
— Той разбира това — заяви адвокатът. — Има го в споразумението.
— Въпреки това трябва да го чуя от него — настоя Балард.
— Разбирам — рече Хойл. — Хайде да приключваме по-скоро.
— Искам още нещо. Знам, че го няма в споразумението — каза тя.
— Какво? — попита Дали.
— Искам той да се откаже от всякакви права върху собствеността на покойния Хавиер Рафа.
— Забравете — отсече адвокатът.
— Тогава и вие забравете за споразумението — сопна се Балард. — Не бих му позволила да се измъкне сух от водата и да отнеме онзи имот от семейството на човека, когото той и гнусните му приятелчета са убили.
Телефонът й избръмча след броени секунди. Балард погледна надолу към текста от Донован: „Що за шибана дивотия?!“.
Тя вдигна глава и се вторачи в Хойл с надеждата, че праведната ярост в очите й ще го накара да се подчини.
Този път той вдигна ръка да възпре адвоката си.
— Не съм против. Давам съгласието си.
— Не е необходимо — възрази Дали. — Вече уговорихме споразумението и това не е…
— Казах, че не съм против. Искам да го направя.
Балард кимна.
— Прокурорът ще подготви допълнение към споразумението. — Изчака за реакция от Дали, но той си замълча. — Добре, да започваме.
Подхванаха разпита и историята на Хойл не се различаваше много от първия път, когато я разказа пред Балард. Този път обаче тя задаваше въпроси, предназначени да съберат повече данни за произхода на консорциума за факторинг и дали замисълът от самото начало е бил да убиват накрая онези, на които отпускат заеми. Балард знаеше, че в някакъв момент адвокатите на Абът и всеки друг подсъдим ще търсят в протокола на разпита каквато и да е пролука, в която могат да вмъкнат обосновани съмнения.
Разпитът приключи малко преди полунощ, Бетани и Къркуд отведоха Хойл да бъде регистриран по обвинение в престъпен сговор и след това освободен. През това време Донован предяви официално на Абът обвинение със задържане под стража без освобождаване под гаранция до призоваването в съда. Нямаше съмнение, че тогава ще бъде поискано да бъде пуснат под гаранция.
Скоро след като отведоха Хойл, тя получи пестеливо съобщение от Робинсън-Рейнълдс: „Сядаш си на резервната скамейка“.
Не си загуби времето да му отговаря. Тръгна си, без да чуе благодарност от никого. Балард превърна едно наглед случайно произшествие на Нова година в подкрепено е доказателства дело за няколко убийства, но бе прекрачила границата на позволеното, затова трябваше да остане в сянка и дори скрита, доколкото е възможно, от адвокатите на обвиняемите.
Тя бе оставила Пинто в клетката за пренасяне и се наложи да го събуди, когато се върна у дома. Закачи каишката за нашийника му и го изведе на разходка в ясната и хладна нощ. Светлините на къщите по Франклин Хилс сякаш искряха, тя вървеше натам, без да срещне никого по улиците. Дори мостът „Шекспир“ беше опустял, а къщите под него бяха притъмнели. Щом кучето си облекчи червата, тя прибра изпражненията му в торбичка и тръгнаха в обратната посока.
И среднощните новини по кабелната телевизия предъвкваха неспирно потресаващите събития във Вашингтон през отминалия ден. Вече съобщаваха, че полицай е починал от раните си, които му нанесли, докато защитавал Капитолия. Всички полицаи отиват на работа всеки ден с мисълта, че може да е последният в живота им. Балард обаче се съмняваше на този човек да му е хрумнало някога, че може да умре по такъв начин. Заспа в мрачен размисъл за страната, града и бъдещето.