Annotation
Заплашителен и мрачен…
Найл Лайпен е последният демон, от когото някой би поискал услуга. И все пак красивата и нежна Холи Щорм, влязла в клуба му, се осмелява да направи точно това. Журналистката и без друго знае прекалено много за света на свръхестественото и Найл е принуден да направи компромис.
Безжалостен убиец тероризира улиците на Атланта и убива демони… Найл е наясно, че само ако си сътрудничи с журналистката, ще успее да спре убиеца. А тя упорито разследва случая, който я поставя в непосредствена опасност — убитите демони са били нейни информатори. Опитът за покушение над Холи принуждава Найл да се съгласи на сделката, от която се нуждаят и двамата. Но сътрудничеството им се оказва изненадващо.
Необяснимо желание и дива страст… Холи е видяла с очите си на какво е способен демонът, но не това я плаши. Повече е притеснена от чувствата си към него. И когато двамата се оказват безсилни пред желанието и страстта, Холи узнава тайна, способна напълно да разруши нейния свят…
ПОЛУНОЩЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
ПОЛУНОЩЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Синтия Идън
Кн.3 от трилогията „Полунощ“
Глава 1
Да припаднеш в началото на живо включване по телевизионен канал изобщо не беше добра идея, освен ако не искаш кариерата ти стане на пух и прах още преди да е започнала.
Пръстите на Холи Щорм стиснаха микрофона с такава сила, че кокалчетата ѝ побеляха, докато се опитваше да се овладее.
— Холи… — тя едва успя да чуе гласа на продуцента заради бързото си и шумно дишане.
По дяволите! Още миг — и кариерата ѝ щеше да отиде на кино. Постара се да отмести поглед от тялото, за което знаеше, че не принадлежи на човек, и отново погледна в кръглия обектив на камерата.
— Аз… Аз съм… Х-Холи Щорм и предавам на живо от мястото, където е станало… да, това определено си беше истинска касапница…зверското убийство.
И думата „зверско“ подхождаше най-добре, с оглед на това, че мъртвият буквално беше нарязан на парчета.
„Вземи се в ръце!“ — не спираше да си повтаря тя. Не можеше да си позволи да отстъпи пред обзелата я слабост точно в този момент. Холи преглътна с усилие и най-накрая успя да си поеме дълбоко дъх. Покашля се леко и отново заговори. Със спокоен и уверен глас; глас, който беше усъвършенствала много отдавна, още в колежа, на занятията по основи на общуването.
— Полицията не дава никаква информация… — Във всеки случай не даваха на нея. И това бе напълно обяснимо: двамата детективи, които събираха уликите — Колин Гит и Тод Брукс — не бяха в списъка ѝ с приятели. — Но вашият покорен репортер не може да не си зададе въпроса: що за чудовище се разхожда по улиците на Атланта?
Отдясно дочу ръмжене. Очите ѝ се стрелнаха по посока на звука и се срещнаха с яркия поглед на детектив Гит.
Да върви по дяволите! Тя повдигна брадичка.
— С вас беше Холи Щорм с пряко включване от мястото на убийството.
Обективът на камерата застина за момент, след което…
— Боже, Холи! Не ти ли се струва, че беше прекалено драматично? — измърмори Бен Блейк, докато сваляше камерата от рамото си. Върху главата му имаше шапка с емблемата на „Храбреците“ — любимия му бейзболен отбор на Атланта, която той носеше, независимо дали печеше слънце, или валеше дъжд; дали беше ден, или нощ. Страните му бяха покрити с тридневна брада.
— Драматичното е добро — отвърна Холи, наясно, че въпреки спокойствието в гласа ѝ, сърцето ѝ тупти лудо. — Истинската драма кара хората да забравят за битовите си проблеми и да се залепят за екраните в очакване на поредните новини.
— Добре ли си? — дочу се тихият, но вече без паника глас на продуцента. — Не всеки е в състояние да води подобен репортаж.
Раменете ѝ се напрегнаха. Тя нямаше да позволи на никой да я изхвърли от това разследване. Последния път, когато Холи се сблъска с Другите — свръхестествени същества, които се разхождаха по улиците на града и се преструваха на обикновени хора, като използваха защитна магия за прикритие — завърши с опърлените ѝ коси, синини по цялото тяло и отровен привкус на страх върху езика.
Но тя не беше от онези, които се криеха от опасността. Какво пък… Факт номер едно: чудовищата действително съществуваха. Факт номер две: тези чудовища я плашеха до смърт. Факт номер три: ако искаше да продължи да работи в Атланта — в което Холи беше напълно сигурна — щеше да се наложи да се научи да си съжителства с тези създания, които се шляеха из улиците му.