— И аз наистина те желая — устните ѝ едва доловимо докоснаха неговите.
Проклятие! Не беше достатъчно. Не, не беше…
Тя се отдръпна от него и хвана дръжката на вратата.
— Но само едното желание за мен не е достатъчно.
Вратата се отвори и в купето на автомобила нахлу хладния нощен въздух. Холи излезе от джипа и в полезрението на Найл останаха само страхотните ѝ бедра.
О, толкова му се искаше да ги захапе. Просто да се впие в тях.
Изръмжа и отвори вратата със сила, с която едва не я изтръгна — толкова бързаше да излезе. А докато заобикаляше, Холи почти беше преполовила пътя до дома си.
— Холи!
Тя застина на място и вятърът разпиля косата ѝ.
— Ти сама дойде при мен.
Холи нямаше нужда от припомняне, но обърна глава и го погледна право в очите.
— Но не за секс.
Което беше дяволски разочароващо за него. Тя гордо повдигна брадичка.
„Инатливка!“ — възхити се той.
— Ти много добре знаеш защо дойдох в „Парадайз Фаунд“.
Найл стисна ръце в юмруци.
— Стой по-далеч от света на Другите.
„Докато не си навлечеш белята. Или не те убият.“
Другите демони нямаше да се церемонят, а вампирите не биха се поколебали да забият зъбите си. След което щеше да се наложи да довърши копелетата.
— Скъпа, аз не съм единственият убиец, който се разхожда в мрака. Бъди внимателна.
Това си беше чисто предупреждение. Холи преглътна.
— Кажи ми… ти познаваше ли го?
Младежът. Демонът глупак с прекалено мекия характер. Найл не отговори.
— Ти го познаваше — отвърна той и се замисли колко близка е била Холи с информатора си.
Тя изправи рамене.
— Карл беше добър чо…
— Демон.
— …и не заслужаваше такава смърт.
— Мнозина не заслужават начина, по който умират.
Просто факт. Найл беше виждал изнасилвани, мирно умрели в съня си. И мили старици, нелепо загинали в улична престрелка. Животът не беше справедлив. Смъртта — също.
— Аз няма да забравя това.
Холи беше обкръжена от сенки. Мракът чакаше.
— И не трябва — рязко. Грубо. — Направи репортаж за смъртта му. Разкажи на хората, колко добър беше; спомняй си за него, когато си легнеш свита под одеялото, в опит да не мислиш за злото, което се разхожда по улиците — Найл въздъхна. Но не се рови в причините за смъртта му.
Хол и наклони леко глава наляво и светлината от улицата я освети.
— Защо това ми прозвуча като заповед?
Защото беше заповед.
— Но аз не съм една от твоите марионетки, Найл. И не възнамерявам да следвам заповедите ти.
Съдейки по всичко, назряваше проблем.
— Нали разбираш, че мога да те принудя да го направиш? — думите сами се изплъзнаха от устата му. Но бяха истина. Щяха да са му необходими само няколко минути, за да се концентрира. Щеше да проникне с лекота в съзнанието ѝ и да я застави да се подчини…
— Това вече ми се е случвало. — Гласът на Холи трепереше от гняв. И не само гласът, а цялото ѝ тяло. — Искаш да го направиш пак? Ами, давай! Но мисля, че ще разбереш, че не съм толкова безпомощна, колкото миналия път.
Споменът за онази нощ, когато съзнанието на Холи беше завладяно от инкуба, който по-късно се опита да я убие, увисна между двамата.
Найл знаеше, че наистина беше копеле. И никога не го беше отричал. Но за един кратък миг почти усети… срам.
По дяволите! Тази жена не му влияеше добре.
— Не прави така, че да ме принудиш да го направя.
Той нямаше да допусне смъртта на Холи да тежи на съвестта му. Проклятие! И защо изобщо трябваше да го е грижа? Той просто трябваше да влезе в съзнанието ѝ и да изтрие спомените за мъртвия демон. Но в нея имаше нещо, което го караше да се колебае.
Холи беше привлякла вниманието му преди няколко месеца. Всъщност, той беше привлечен от нея още от момента, когато я видя за пръв път. Тя водеше някакъв репортаж на живо за някаква авария, станала на „Пичтри стрийт“, но всичко, за което той бе в състояние да мисли, бяха огнените ѝ кичури.
Глупак! Приличаше на обсебен. Да, и беше точно такъв. Същата вечер прави секс с червенокоса. Свали една от онези, които се въртяха в клуба му. Той я чукаше, затворил очи, докато си представяше, че под него е журналистката от „Нюз Флаш Файф“. Безумие! Да, сигурно беше нещо наследствено. Не беше в състояние да се спре да мисли за нея. И постоянно да си мечтае. Дори започна да следи новините… А той мразеше местните новини. Но му харесваше да я гледа.
— Да не правя какво? — върна въпроса му Холи и Найл видя как потрепнаха възхитителните ѝ гърди. — Защо просто не се опиташ да ме принудиш…
За кратък миг той съкрати разстоянието помежду им и пръстите му се сключиха здраво около ръцете ѝ. И прекалено силно. Той я придърпа към гърдите си, като буквално я изпепеляваше с поглед.