— Щорм! Щорм, вземи микрофона! По дяволите, самата ти си сензация! Това е звездният ти час! Вземи! Шибания! Микрофон!
Тя повдигна глава. Парамедикът стоеше до тях, готов всеки момент да отведе Найл надалеч, а нея я чакаха камерите.
Сърцето му се разкъсваше на парченца, но не защото куршумът бавно излизаше от тялото му. Тя беше застанала пред него. Между него и куршума. Беше готова да умре. Заради него. Той не я заслужаваше. И никога нямаше да я заслужи. Затова трябваше да си тръгне. Поне един път в живота си трябваше да постъпи правилно.
— Сбогом, любима.
Пръстите му се плъзнаха по скулата ѝ. По устните. Парамедикът забута носилката към автомобила и го отдалечи от нея. А тя изглеждаше толкова беззащитна в изцапаните си с кръв дрехи. Толкова крехка. Макар че днес, когато се наложи да мине през Ада, не се пречупи. Напротив. Бореше се с всички сили. И се опита да убие човека, за когото едва не се беше омъжила.
„Защото защитаваше мен.”
Качиха го в задната част на линейката. След като вратите се затвориха, Найл се изправи. Жената парамедик — Лиса — беше шифтър, която няколко пъти беше посещавала „Парадайз Фаунд“ и Найл веднага я постави в известност:
— По пътя за болницата ще има едно спиране…
Тя се усмихна. Явно знаеше чии бяха правилата в този град.
Без да има сили да се сдържи, Найл се обърна и погледна през задното стъкло. До Холи стояха двама мъже. Операторът Бен — той го беше виждал няколко пъти — с превързана глава и камера на рамо. Другият мъж, който се опитваше да пъхне микрофон в ръката ѝ, беше по-възрастен, с посребрени слепоочия. Тя повдигна глава и той срещна погледа ѝ.
Трябваше да постъпи правилно.
Сирените завиха.
Линейката се отдалечи.
Да направи всичко по правилния начин беше… прекалено трудно. Но заради нея, Найл беше готов на всичко.
Дори ако това означаваше да я пусне да си върви.
* * *
Той я беше изоставил. Червените светлини на линейката осветяваха улицата и Холи ги наблюдаваше като омагьосана.
Той я изостави. Тя го прочете в очите му. И това не беше раздяла от типа „ще се видим по-късно“. Това беше краят.
Убиецът беше спрян. Демоните отново бяха в безопасност.
Но Холи никога досега не се беше чувствала толкова самотна.
— За бога, Щорм, вземи микрофона!
Викът я накара да обърне глава и да се вгледа в блестящите очи на Мак. Лицето на шефа ѝ беше толкова червено, сякаш всичките му капиляри щяха да се спукат всеки момент.
— Вземи микрофона — прошепна и операторът.
Тя премигна и изведнъж осъзна, че стои, обкръжена от ярка светлина и камери. Репортерите разказваха за случилото се, явно почерпили информация от полицейската честота. Но това беше нейната история. Тя знаеше най-много за случилото се. За което обаче сега не искаше да говори. Сега искаше само да тръгне след Найл. Не искаше всичко да приключи така помежду им. Онова, което ги беше събрало в началото, сега нямаше никакво значение. Не ѝ пукаше за миналото му. Искаше само бъдещето с него. Толкова много го искаше.
— Умолявам те, вземи микрофона! — Мак. Той толкова силно беше стиснал микрофона, че кокалчетата му бяха побелели. Нима тя наистина беше обмисляла вероятността той да е убиецът?
Като дори за секунда не беше заподозряла Зак….
Червената дупка в гърдите му. Широко отворените му очи, изпълнени с ужас.
“Не! Не мисли за това сега!“
Тя стисна треперещите си пръсти в юмрук. Линейката изчезна в далечината. Внезапен порив на вятъра я шибна по лицето и накара очите ѝ да се насълзят.
Холи преглътна и бавно изправи рамене. Не, това не беше краят. Спасена, но самотна? Не, нямаше начин. Тя нямаше да го позволи. Намръщи се. Двамата нямаше да се разделят просто така.
— Зная къде да те открия.
— Може би трябва да помолим да я прегледа лекар? — измърмори Бен. — Тя сигурно е в шок.
Може би беше така. Холи си мислеше, че това би обяснило тръпките по цялото ѝ тяло. Но, както винаги, тя не можеше да си позволи да се разпадне на парченца. Трябваше да направи репортаж, а след това да залови един демон. Демон, който нямаше да успее да ѝ се измъкне. Да, за нищо на света.
Протегна ръка към микрофона.
— Как изглеждам?
Знаеше отговора, преди Мак услужливо да отговори:
— Ужасно, скъпа, ужасно… — след което продуцентът подсвирна възхитено. — Ще изпреварим всички онези копелета!