Пет минути по-късно Бен изключи камерата и детективите се насочиха към Холи Щорм.
* * *
Тя беше подбрала дрехите си много внимателно. Секси обувки на десет сантиметрови токчета. Къса черна пола. Кървавочервена блуза с дълбоко деколте.
Хълбокът и ръката все още я наболяваха, но, както се вземеха в предвид обстоятелствата, беше се отървала дори много леко за жена, на която едва не бяха направили дисекция.
Тя въздъхна дълбоко.
Всичко беше приключило и Зак нямаше да може да нарани вече никого.
Холи се вгледа в огледалото и видя очите си да проблясват в черно. Сега можеше да ги контролира. И това беше толкова… естествено. Тя дори ги харесваше.
„Не нечиста. Не грешка на природата. Просто аз.“
Ченгетата я бяха задържали в продължение на часове. Достатъчно дълго. Прекалено много въпроси. Прекалено много очи. А после и прекалено много камери. С нея искаха да говорят прекалено много журналисти.
Когато най-накрая успя да се измъкне, първият ѝ порив беше да отиде в „Парадайз Фаунд“. Но тя не искаше да се появява пред Найл, преди да е свалила засъхналата кръв от тялото си. Освен това знаеше, че след нея ченгетата щяха се заемат с него. Щеше да е негов ред да отговаря на въпроси.
Затова трябваше да изчака настъпването на нощта.
Холи погледна към часовника си. Наближаваше десет. В „Парадайз Фаунд“ животът едва сега започваше. Време беше да се отправи на лов за един конкретен демон…
И да му открие сърцето си.
Глава 19
Демоните и вампирите в „Парадайз Фаунд“ бяха натъпкани така, че приличаха на риби в консерва. Холи вървеше между тях без ни най-малко да им обръща внимание. С вирната брадичка, изправени рамене и убийствени токчета, които тракаха по пода.
Музиката беше оглушителна. Силна и с ритъм, който разгорещяваше кръвта. Толкова много тела. Толкова много енергия. Но тя искаше един конкретен мъж.
Там. На бара. Главата му беше наклонена, а силните му пръсти — увити около чаша с кехлибарена течност.
По тълпата се понесе шепот и Холи разбра, че я бяха забелязали. В света на демоните новините се разпространяваха много по-бързо, отколкото в света на смъртните.
Найл помръдна с глава и пресрещна погледа ѝ. Върху лицето му нямаше изненада.
„Знаел е, че съм тук още в момента, в който прекрачих прага на клуба.”
Той гледаше към нея безизразно и спокойно. Маската отново беше върху лицето му. На демон, който не чувства нищо.
Но Холи не спря. Защото тя можеше да види през тази маска. И забеляза емоциите в очите му, които пламтяха с черен пламък.
Шепотът се засилваше, докато го приближаваше. Явно трябваше да го направи пред публика. Не беше в неин стил, но Найл беше свикнал точно с това. Затова спря на няколко крачки от него. Мъжът изглеждаше страхотно. Не, не страхотно, а направо великолепно. Никакъв намек за болезнена бледност. И ако вярваше на очите си, двата куршума явно изобщо не му се бяха отразили. Макар че със сигурност бяха скъсили живота ѝ поне с няколко години.
Погледът на Найл се плъзна по нея, но не се спря върху гърдите ѝ, чиято горна част беше на показ от дълбокото деколте, а на едва видимата рана на гърлото, превръзката на ръката и раната на хълбока, скрита под копринената блуза.
— Ти не трябва да си тук — дрезгаво изрече той.
Тя повдигна вежди.
— Мислех, че тук съм винаги добре дошла.
Ако демонът искаше да я разкара, нека го направи. Но тя не смяташе да си тръгва тихо и незабелязано. Трябваше да изясни отношенията си с Найл. И да му разкрие чувствата си.
— Ти си гадняр, Найл! Първо ми спаси живота, а после си тръгна, без дори да се обърнеш назад.
Найл бързо премигна. Нима го беше направил? Беше погледнал назад?
Чашата в ръката му се спука и той бавно и внимателно я постави на плота.
— Защо си тук, Холи? Случаят е приключен.
Явно трябваше да се разбира: и ние също!
О, не още; не и толкова скоро.
— Хората идват тук само по две причини… — започна барманът.
„Но аз не съм човек“ — искаше да отговори Холи. Сега тези правила нямаха никакво отношение към нея. И никога не бяха имали.
— Искаш да си поиграеш? — попита Найл.
Холи поклати глава.
— Игрите приключиха, демон.
Устните му се присвиха в тънка линия и той се изправи.
— Защо си тук тогава?
„За теб!“
Беше сигурна, че точно тези думи се четяха и в очите ѝ.
Но Найл само поклати глава.
Това принуди Холи да съкрати разстоянието помежду им, да се повдигне на пръсти и да го целуне. С цялата страст, която бушуваше в тялото ѝ и с цялата любов, разцъфнала в сърцето ѝ.