Читать онлайн "Полунощен повелител" автора Идън Синтия - RuLit - Страница 120

 
...
 
     


111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 « »

Выбрать главу
Загрузка...

Холи просто кимна…

— Направил си това, което е трябвало…

И щеше да го направи отново.

— Видях какво е направил… — продължи тя. — Видях.

Никакво осъждане на действията му. Никакъв гняв. Само разбиране.

Сърцето му беше в ръцете ѝ.

— Найл, ти не трябва да се сражаваш сам. Аз съм до теб.

Тя го гледаше без страх, отвращение или омерзение. Гледаше на него като на… обикновен човек. А тя знаеше, знаеше за всяка негова тъмна тайна и за всяко тъмно петно в душата му.

По дяволите… Заради нея той искаше да стане… по-добър.

Можеше и да се получи. Заради нея.

Усмивката бавно разцъфна върху лицето ѝ. Усмивка, от която мозъкът му отказваше да функционира и се предаваше в плен на желанието.

Неговата жена. Тази, която нямаше да се уплаши и да избяга. Или да се пречупи, без значение колко сериозна беше опасността.

Жената, която застреля бившия си годеник. За да спаси него. И се опита да го защити с тялото си.

Един умен мъж никога нямаше да обърне гръб на такава жена, ако тя му се предложеше.

— Обичам те — прошепна Холи.

Найл знаеше, че се взира в своята слабост и в своята сила.

Сърцето му беше в нейните ръце.

Майната им на всички тия мисли за „правилното“. Холи го желаеше, той нея — също. Найл не можеше да си представи живота без нея. Беше готов да ѝ даде всичко, което тя пожелаеше. Той щеше да я люби всяка нощ. И да ѝ даде толкова любов и страст, колкото можеше да издържи; докато не започнеше да го моли да спре, а след това… да започне отначало. Той щеше да я защити. И да унищожи всеки, който се опита да я нарани.

Съдбата беше жестока кучка, но понякога… понякога дори и тя можеше да се смили над един демон.

Като му разреши да опита вкуса на истинския Рай.

     

 

2011 - 2018