О, по дяволите!
Тя объркано се отдръпна назад. Прекалено късно. Колелата на автомобила се насочиха към нея… върху нея… О, Боже! Нямаше да успее да се отмести. Токчето ѝ се огъна и се счупи. Тя нямаше да…
Микробусът я блъсна странично. Ударът я завъртя и я отхвърли настрани. Тя болезнено се блъсна в асфалта и дишането ѝ буквално спря. Пред очите ѝ притъмня. Последното, което Холи видя, преди милосърдната тъмнина да я погълне, беше задната част на автомобила, който продължи да се отдалечава по улицата с бясна скорост.
* * *
— Господи Исусе, Холи! Какво се е случило с теб?
Холи вдигна очи, когато Бен пусна чантата си на пода.
— Сблъсках се с един микробус.
Последните четири часа беше прекарала в отделението на спешна помощ. Бяха я прегледали трима лекари, като и тримата бяха на мнение, че трябва да остане в болницата. Но освен кървенето, синините и гневът, който буквално я изгаряше, ми не можеше да се оплаче от друго. Затова отказа да пренощува там.
Сините очи на Бен станаха огромни.
— Мила, не можеш да излезеш пред камерата в такъв вид…
Холи изръмжа и Бен мъдро млъкна. После махна с ръка към помощник-продуцента, който се взираше в скъсаната ѝ пола.
— Ти — мъжът опули очи. — Сложи ми микрофон — след което отново погледна към Бен. — Защото смятам да се появя на живо.
— Не, Мак каза, че Сюзън ще направи репортаж за отровена храна в ресто…
Дочу се още едно изръмжаване. Холи премина като ураган покрай него, като така привлече вниманието на оператора, който беше дежурен тази вечер, докато асистентът се опитваше в крачка да прикрепи микрофон към блузата ѝ.
Холи не седна върху дубльорския стол на водещите, който се намираше зад тях. Тя просто застана в средата на студиото така, че да може да се вижда от главата до петите.
Някъде отзад се дочу гласът на Мак с ясна команда:
— Превключете камерата върху Холи след пет, четири…
— Какво, по дяволите, става? — възмути се Сюзън Патрик. Блондинката се втурна към камерата, като направи опит да изпепели Холи с поглед. — Това е моето време…
— Задръж си репортажа, Сю. Бургерите могат да почакат — Мак посочи към Холи. — Тя има не история, а бомба.
Мак винаги имаше нюх за добрите репортажи. И ако репортер имаше засъхнала кръв по дрехите си, това можеше да означава само едно — раждаше се страхотна история.
— … три, две, едно…
Обективът на камерата се фокусира върху Холи. Тя вирна брадичка, украсена в синьо. Върху езика си все още усещаше вкуса на собствената си кръв.
— Аз съм Холи Щорм и тази вечер съм на живо с вас с молба за помощ.
* * *
Найл застина пред екрана на телевизора. Ръката, която повдигаше чашата с вода към устните му, също застина.
Към него гледаше Холи. Дълга червена драскотина пресичаше скулата ѝ. Камерата бавно се отдалечи и Найл я видя в цял ръст. Разкъсани дрехи. Кръв.
Подобно на спирала, гневът бързо се завъртя в тялото му.
— По-рано днес станах жертва на микробус, които караше с превишена скорост.
Чашата в ръката му се пръсна на дребни късчета.
— Бял микробус, без номера, ме блъсна днес, в ранния следобед на „Балтимор стрийт“.
Найл изтръска водата и полепналите стъкълца по ръката му.
— Ако някой разполага с информация за това престъпление, да се обади в полицията…
Демонът сграбчи дистанционното и изключи звука. След което се втренчи в Холи.
Толкова уязвима.
„Балтимор стрийт“ ли каза? Убежище на проститутки, наркодилъри и главорези. Какво, по дяволите, търсеше Холи в онзи район? И какво щеше да прави той, ако тя беше загинала там?
Мамка му!
Протегна се през масата и взе телефона си. След което набра номер. Отсреща вдигнаха след втория сигнал.
— Имам нужда от защита — не губи време да се представя Найл. Защото нямаше нужда.
Последва лека въздишка.
— За вас ли, сър?
Найл едва не се изсмя. Ама че въпрос! Той все още виждаше синините върху кожата на Холи.
— За Холи Щорм.
А беше казал, че ще я остави на произвола на съдбата. Изглежда, че Холи не беше единствената лъжкиня в града. И някой щеше да плати за това, че ѝ беше причинил болка.
* * *
Сам Митерс беше абсолютно чист от четири седмици, два дни и шестнадесет часа.
И началото броеше дори минутите. Когато дребничката Холи Щорм му протегна ръка в знак за помощ в тази дупка и докато го гледаше как повръща, тогава беше започнал да следи минутите. Първите му дни бяха като обвити в мъгла. Той се връщаше няколко пъти в съзнание и все я виждаше. Изглеждаше като някакъв ангел на отмъщението — около главата ѝ пламтеше огнената геена. Красивата Холи Щорм.