Найл и Колин разговаряха, устните им се движеха бързо, но тя беше прекалено далеч и не чуваше думите. След малко демонът кимна и се отдалечи. Колин явно беше бесен, защото лицето и тялото му бяха напрегнати. Найл невъзмутимо се отправи към сгъстяващите се сенки.
Холи беше наясно, че не може да очаква никаква помощ от ченгето. Но демонът… той беше съвсем друго нещо. Дишането ѝ едва не спря, когато тялото ѝ беше пронизано от възторга от простотата на решението.
— Холи… — в гласа на Бен се чуха нервни нотки; верен признак, че мъжът беше започнал да се вълнува. — За какво си мислиш?
— Мисля, че историята ми е вързана в кърпа — усмивката, която му хвърли, приличаше повече на озъбване. — По един или друг начин.
Дори ако за това се наложеше да влезе в бърлогата на дявола.
Всъщност тази идея не звучеше никак зле. Време беше да се потопи в мрака и да разбере какви тайни се криеха в него. В края на краищата тя беше журналист, а истинският журналист винаги стигаше до дъното на всяка история.
* * *
Симпатичната червенокоса жена беше влязла в неговия „Рай…“ така, сякаш беше собственичка и господарка в него; брадичката — вирната, раменете — изправени, а едната ѝ ръка докосваше бедрото. О, да, всичко говореше за сериозността на нейните намерения.
И докато я наблюдаваше, Найл Лайпен не можеше да спре да се пита… дали когато се приближеше до нея, в невероятно зелените ѝ очи ще проблесне страх?
Той знаеше, че преди последната им среща Холи не изпитваше страх. Но онази вечер, когато влезе в клуба му, който някои считаха за рай, а други смятаха за ад, в погледа ѝ проблясваше страх. Разбира се, тя не позволи на страха си да я спре. А Найл толкова обичаше да се възползва от страх на жертвите си. И затова още преди месеци беше решил, че от журналистката щеше да се получи чудесна плячка.
Подпря лакти на бара, без да изпуска от поглед жената, която бавно прекосяваше „Парадайз Фаунд“. Тя се беше преоблякла. Тъмните панталони и модната блуза бяха изчезнали, заменени от къса черна рокля. Тъмният плат чудесно подчертаваше перлената бледност на кожата, която във вдлъбнатината между идеалните ѝ гърди и горната част на бедрата леко розовееше.
Хм-м. Е, той всъщност не беше против. Страшно му допадаше идеята да целуне и оближе тези дълги крака. Прекалено лесно можеше да си представи колко приятно ще е усещането на гладката ѝ кожа под устните и езика си.
Намръщи се. Жената явно умееше да се облича, което беше точка в нейна полза. Освен това, умееше чудесно да си намира неприятности. Още една важна точка за Холи.
— Проклятие! — Барманът не скри отвращението си. Найл изпитваше същото чувство към репортерите. Но не и към нея. — Какво, по дяволите, прави тя тук? — сърдито попита Марк.
Найл продължаваше да я наблюдава. Дясната ѝ ръка стискаше малка черна чантичка и той беше готов да се обзаложи, че в нея има диктофон. Високите ѝ токчета тракаха по пода и демонът чуваше всяка нейна крачка. Клубът — неговият втори дом — беше препълнен, което не можеше да не го радва. Въпреки това, всичките сетива на Найл, при това дяволски чувствителните му демонски сетива, бяха фокусирани върху Холи; все пак беше демон от десето ниво. Беше готов и да се обзаложи, че ако поиска, би могъл да почувства дори аромата ѝ — лек, но наситен аромат с лавандулов привкус.
— Шефе, искаш ли да изритам задника ѝ вън? — попита Марк. Дочу се звън на стъкло.
Устните на Найл се извиха в усмивка.
— Това не е нещото, което искам да се случи с дупето на дамата.
Не, той определено имаше други планове за Холи… и за нейното великолепно дупе.
Прекалено дълго се беше застоял без любовница. Почти месец. Защото беше прекалено зает да се занимава с убийци и смърт. И явно прекалено се беше увлякъл.
А сега по улиците се подвизаваше друго копеле. Ако загинеше още един демон…
Найл повдигна чашата до устните си и я пресуши с една голяма глътка. По гърлото му се разля приятна топлина, когато течността се плъзна по него.
— Не се тревожи за журналистката, Марк — въпреки че работеше в клуба отскоро, Марк вече беше наясно с основното: репортерите и ченгетата не бяха добре дошли в „Парадайз Фаунд“. — Аз сам ще се заема с нея.
О, да, и при това с голямо удоволствие.
Холи Щорм. Тя беше най-новият репортер на „Нюз Флаш Файф“. Умна. Находчива. И освен това красива — пълни устни, миниатюрно носле, високи скули.
Да, репортерката определено беше много секси. Но проблемът се състоеше в това, че жената беше просто една ходеща неприятност, защото знаеше прекалено много за тайния свят, който се криеше в мрака — светът на демоните.