— Той си играе с теб, Тод. И знаеш колко много му харесва.
Лицето на Тод почервеня от гняв.
— Иска да си поиграе? Аз ей сега така ще го…
Холи реши, че е време да престанат с тези мъжки глупости… да си мерят силите.
Тя се изкашля и тримата погледнаха към нея.
— Найл, не се дръж като магаре.
Демонът присви очи от изненада.
Гит се намръщи, а Брукс бавно отпусна ръка.
— Ти все още ли си с него?
— Хм… — и дори възнамеряваше да остане за още неопределено време, без да се съобразява с факта дали той е, или не е магаре. — Детектив Брукс, Найл няма нищо общо с убийствата. Гит е наясно, аз също.
Престъпленията просто не пасваха на стила му.
— И сега пред нас стои сериозен проблем — продължи тя. — Някакъв изрод убива демони — да, тя също се беше оказала демон и от тази мисъл все още я втрисаше. — Той се крие в тъмнината, убива ги, изрязва парчета от тялото на жертвата си и най-вероятно е страшно доволен да знае, че вашият главен заподозрян е демон.
Гит и Брукс мълчаливо се спогледаха.
— Тези престъпления са свързани; и тримата го знаем — Джулия не беше неин информатор, но тя все пак имаше нещо общо с другите жертви. — Това копеле сега преследва нас с Найл и…
— Какво? — извикаха едновременно и двамата детективи.
Найл кръстоса ръце пред гърдите си и мълчаливо се приготви да се наслаждава.
— Той ни следи — Холи беше напълно уверена в това. — Задникът ми остави съобщение в телевизията… Снимка, на мен и Найл, и бележка: „Нечестивите ще умрат“.
— Защо, по дяволите, не ни разказахте за това по-рано? — настоя за отговор Гит. След което направи крачка и се втренчи гневно в Найл. — Къде е тази бележка? Къде е…
— При вашия капитан — отвърна демонът спокойно. — Беше доставена на МакНийл преди час.
Гит рязко затвори уста.
Холи също беше изненадана.
— Той е решил да преследва теб? — и Брукс поклати глава. — Ама той какво? Да не би да си е написал предсмъртното завещание?
— Може би — Найл изглеждаше като скучаещ. — А ако това е така, с радост ще осъществя всичките му мечти за смърт.
— Нищо чудно, че МакНийл ми каза да търся в друга посока — измърмори Гит. — Нямаше време да ми обясни повече, защото телефонът ни прекъсна… Съобщиха ни за тялото…
А после срещна Найл и Холи на местопрестъплението.
— Той има намерение да убие още един демон — каза Холи. — Мръсникът е изпратил подобна снимка на Карл и… знаем какво се случи с него.
Главното беше да не мисли за това. Да държи главата си изправена, а гласът овладян, за да не трепери. Само да не се пречупи. Не точно сега.
Найл се приближи към нея и сякаш я обгърна с топлината на тялото си.
И как беше разбрал, че точно в този момент имаше нужда от топлина?
— Къде е тази снимка? — попита тихо Брукс, но звучеше така, сякаш не искаше да знае отговора.
— Вашият капитан ще я има… съвсем скоро — демонът произнесе думите така разтеглено, както говореха южняците.
Труп. Ядосани ченгета. Имаше ли нещо, което да може да го извади от релси?
— Ще изляза с тази история на живо — съобщи Холи решението си на мъжете и се усети, че го изрича прекалено бързо.
— Мамка му…
— Няма начин…
Тя вдигна ръка.
— В пряк репортаж.
Найл кимна.
— Добра идея.
— Аз бих я нарекъл отвратителна — и Брукс поклати глава. — Само това ни липсваше — в града да настъпи паника.
— Хората трябва да бъдат предупредени — Холи беше категорична по този въпрос. — Те имат право да знаят какво става…
— Ти наистина ли смяташ, че те ще приемат всичко това нормално? — попита я Гит. — Дали изобщо се досещаш какво ще започнат да правят те с…
Холи раздразнено въздъхна.
— Аз не възнамерявам да говоря за Другите, детектив Гит — намерението ѝ да разкаже на хората за света на демоните отдавна беше погребано. — Просто ще кажа, че в града се разхожда убиец. И че трябва да са предпазливи… — а когато хората бяха нащрек, забелязваха много повече детайли. И ако късметът беше на тяхна страна, можеха да успят да заловят психопата.
— А за да си направи тя репортажа, няма нужда от вас — едва ли не измърка Найл.
Да, нямаше нужда.
— Аз имам снимки от местопрестъплението. И на тялото в торбата — и дори не трепна, когато го каза. Точно като хладнокръвна кучка. Беше ужасно трудно, но го направи. — А сега съм вече наясно, че той си взема и „сувенири“ — факт, който вие сте скрили от пресата.
Гит се напрегна.
— Ти нямаш право да разгласяваш тази по…
Холи и без това нямаше намерение да разкрасява репортажа си с кървавите детайли. На копелето това щеше да му хареса прекалено много. Не, тя искаше да излезе в ефир, за да го ядоса… Да го накара да нервничи и да започне да прави грешки.