Без значение, кой гледаше.
* * *
Шибана кучка!
Лицето ѝ беше в едър план на телевизионния екран. Лъжливите ѝ зелени очи бяха изпълнени със скръб, но и решителност. Тя разговаряше с онзи идиот — ченгето — за убийствата.
И за това, че на свобода се разхожда жесток маниак.
Сякаш той вършеше някакво зло.
Не, не. Всичко, което той правеше, беше да прибере боклука от улицата. Като убиваше чудовищата.
И кучката го знаеше много добре. Но не, Холи Щорм се държеше така, сякаш той убиваше хора. Смъртни. Защото само те имаха право да живеят. А не слугите на дявола.
Демоните не заслужаваха да живеят. Тя бяха зло.
И тук важеше правилото на естествения подбор — оцеляват само силните. А силните бяха смъртните.
Сега тази кучка молеше хората да споделят информация. Искаше да съобщят, ако някой беше забелязал нещо. Той застина. Беше се опитал да бъде внимателен, дори и по време на първото убийство. Но Холи, дявол да я вземе, беше точно на това място, което можеше да означава само едно: ченгетата бяха открили тялото. Избухналата в него гневна вълна го изненада.
„Онази курва не трябваше да се съпротивлява.“
Той просто искаше да разбере малко повече за приятеля ѝ, без да подозира, че тя също може да бъде демон; докато кучката не го нападна и докато очите ѝ не проблеснаха с цвят на полунощна тъма.
След което не му остана избор, наложи се да я довърши.
„Полицията настоятелно препоръчва жителите на града да бъдат внимателни. И да обръщат повече внимание на ставащото около тях.“
Холи беше едно пълно и шибано недоразумение. Преди беше по-различно, но сега…
Сега тя беше станала проблем, от който той трябваше да се избави.
И, по дяволите, колкото по-рано, толкова по-добре.
Глава 10
Веднага след като камерата изключи, Найл пристъпи към Холи. Хвана я за ръката и я поведе към сенките, по-далеч от ченгетата. Искаше му се да я целуне. Но онзи задник — шифтърът — го накара да се замисли. И да усети тревога.
— Да отидем тази вечер у дома?
Да, охраната, която беше поръчал, я следваше, но да знае, че Холи е в къщата му, в леглото му… беше нещо различно.
Така можеше да я пази.
Да направи по-добре онова, което не успя да направи за Джилиан.
Холи премигна. О, колко обичаше тези очи! Без значение дали бяха прикрити със защитна магия, или не. Защото в тях се отразяваха чувствата ѝ. Страх. Гняв. Желание.
— Това вече го направихме — облиза устни тя. — И едва ни стигна време да затворим вратата, преди да…
Устните на Найл връхлетяха върху нейните с напора на торнадо, породено от желанието му да я вкуси отново. Денят се оказа дълъг и той не спря да мисли за нея, да я желае… Да я желае прекалено силно.
Устните ѝ бяха нежни и когато се разтвориха, беше невъзможно да сдържи стона си; той нахлу с език във влажните ѝ дълбини и усети само неповторимия и сладък вкус на… Холи.
Притисна я към тухлената стена за по-удобно, като така препречи пътя ѝ за измъкване със собственото си тяло. Холи не спираше да го целува със същата дива страст като неговата. Ръцете ѝ се обвиха около раменете му, а ноктите ѝ се забиха в плътта му през дрехите. Членът на Найл потръпна срещу нея, набъбнал от възбуда. Освен пластовете дрехи помежду им, наоколо имаше и прекалено много полицаи. Мястото беше крайно неудачно, за да иска да я види гола.
Но ако успееше, да я примами в дома си…
Найл с труд се откъсна от устните ѝ.
— Този път дори няма да успеем да се доберем до вратата.
Дишането на Холи се накъса.
— Това обещание ли е?
Не, не беше обещание, а гаранция. Зърната на гърдите ѝ, притиснати в него, се напрегнаха… Той толкова добре помнеше нежно-розовия им цвят. И искаше отново да ги види. И оближе. Да накара Холи да стене, а след това да свърши. Да направи така, че зелените очи отново да станат сексуално черни. И този път щеше да ѝ ги покаже. Тя щеше да види…
— Хм… Холи? — покашлянето се разнесе близо до тях. — Ти… хм… приключи ли тук?
Найл прегърна Холи по-силно. Операторът. Бен или Боб, или нещо си там.
— Ние… трябва да се върнем в студиото. Имам заснето доста и… трябва да се доработи в монтажната, за да се подготви за утре…
Демонът се обърна много бавно и срещна погледа на мъжа. Смъртен човек. Който нервно пристъпваше от крак на крак.
Холи свали ръцете си.
— Аз… скоро ще дойда, става ли? Дай ми минута… за да довърша.
Операторът само кимна и побърза да се отдалечи.
Минута ли? Найл въпросително изви вежда и погледна многозначително към Холи.