— Любов моя, ако трябва, аз мога да съм и бърз, но онова, което възнамерявам да направя с теб, определено ще ми отнеме много повече време.
Тя едва не се усмихна. А той толкова харесваше усмивката ѝ. Леката извивка на устните. Трапчинката на бузата. Симпатичното ѝ носле. Но усмивката върху устните ѝ така и не се появи.
Холи поклати глава.
— Трябва да направя репортажа и да „преспя с материала“.
А Найл искаше да преспи с нея.
— Холи, трябва да поговорим.
— Да поговорим? — тя повдигна вежди. — Не мислех, че в главата ти се въртят разговори.
Да, първо трябваше да утоли дивата си жажда по нея, а после можеха и да поговорят.
— Миналата нощ… Исках да се убедя…
— Прав си — въздъхна тя, все още шокирана, че го признава на глас. — Не зная как е възможно това, но… ти си прав.
Върху лицето му със сигурност беше изписана изненада. На нейно място той все още щеше да изпитва съмнения, по дяволите, и да се разтърсва от гняв.
Но Холи само леко присви рамене.
— Днес бях при експерт, който потвърди версията ти.
Експерт ли! Единственият експерт по СС, който той познаваше, определено беше от женски пол — Доктор Чудовище. Емили Дрейк.
— Била си при Емили?
Самият той смяташе да я посети. Макар засега да се налагаше да поотложи визитата си, Найл беше нетърпелив да се срещне с нея. В миналото смяташе да се възползва от дара ѝ в своя полза; в света на Другите талантът ѝ беше много ценен. Но съдбата се намеси и Емили се изплъзна от демоническите му лапи. Поне засега.
— Познаваш доктор Дрейк? — Изглежда Холи също беше много изненадана.
— Да, и при това добре.
Отговорът му беше прекалено кратък. Емили. Беше я срещнал преди няколко години. Младата жена беше влязла в клуба му, привлечена от силата на Другите в него. Найл наблюдаваше как онова копеле Майлс се опита да влезе в съзнанието ѝ, за да я контролира. Но тя не му се даде лесно и буквално изпържи силата му.
Да, определено беше по-добре да не се свързваш с такава жена, освен ако не искаш да сготвиш собствения си мозък.
Докато сега… Е, сега, ако, не дай си боже, някой ден някой решеше да пресече пътя ѝ, можеше да очаква гарантирано нападение от страна на ревнивия ѝ приятел — шифтъра.
Найл и досега не можеше да си обясни как двамата бяха успяли с връзката си.
— Тя каза… — Хол и погледна наляво, вероятно за да се убеди, че операторът се е отдалечил достатъчно. — Тя каза, че е знаела още в мига, когато ме е видяла. Но как е възможно това? Тя откъде би могла да знае… Ти как успя да го разбереш? Когато аз не… аз дори не знаех?
Дяволски добър въпрос, на който Жил трябваше да намери отговор, и то много бързо.
Холи изглеждаше толкова притеснена, че на Найл му се прииска да я целуне по челото.
По дяволите! Какво правеше тази жена с него?
Той не спадаше към онези, който утешаваха ближните си.
Необуздан секс? Да, това беше неговата стихия. Да изрита някой по задника? Моля, заповядайте. Да изплаши някого до смърт? По всяко време.
Да прегърне жена и да ѝ разреши да си поплаче на рамото му? Никога.
Да, Холи определено му влияеше много странно, а точно в този момент той не можеше да си позволи да се разсейва. Във всеки случай, поне докато не зачеркнеше от списъка с неотложните си задачи името на убиеца.
— Ела с мен у дома — повтори той. — Ще поговорим. Ще ти разкажа всичко, което зная, за…
— Демоните.
Винаги беше проявявала любопитство, когато ставаше дума за тях. Дори прекалено любопитство. Може би, защото дълбоко в себе си… имаше подозрения?
Обувките на Бен проскърцаха, докато се приближаваше към тях.
— Аз… трябва да отида на работа.
— После! — това беше заповед.
Найл видя как Холи стисна упорито устни. Може би трябваше да го формулира по различен начин, но думичката „деликатно“ не съществуваше в речника му. Но все пак, заради нея, можеше поне да опита.
— Аз трябваше да… миналата нощ не трябваше да се държа така — просто не очакваше толкова внезапен удар. Или, че възбудата му ще бъде толкова всепоглъщаща. — Стори ми се, че се опитваш да ме водиш за носа, не разбирах, че…
— Че самата аз не съм наясно какво се случва в живота ми? — в очите ѝ пробяга сянка на болка. — Какво мога да кажа… С мен винаги става така. Не знаех, че Зак ми изневерява, а копелето го е правило пред очите ми…
Кой, по дяволите, беше този Зак!
— Дори не подозирах, че брат ми се бори за живота си, докато не открих бездиханното му тяло.
Да, не беше сред приятните неща.
— Така че, няма нищо чак толкова необичайно, нали така? Ето такъв досетлив репортер съм.