Холи се опита да се измъкне покрай него, но той не го позволи. Категорично. Тя нямаше да избяга от него и от онова, което се беше зародило помежду им. Не точно сега.
— Ти си чудесна журналистка.
Подобен комплимент Найл не беше казвал на никого.
— Ти приемаш всичко близо до сърцето си и се опитваш да помогнеш на хората.
Това не беше в стила му, но Холи наистина се справяше добре.
— Найл…
— А това, че си демон… Това не променя нищо. Ти си си все същата. Е, очите ти променят цвета си, но що за проблем е това? Ти си оставаш същата.
Проскърцването на нечии подметки по чакъла отново достигна до тях. Проклетият оператор.
— Хм… Холи? — мъжът беше съвсем близо. — Аз трябва да тръгвам… Става късно…
Какво? Този четиридесетгодишен мъж да не би да спазваше вечерен час? Найл едва успя да сподави ръмженето си.
— При теб — едва успя да изрече той; отстъпка, на която се съгласи, за да може Холи да се почувства сигурна. — Ще те чакам.
Влизането в дома ѝ нямаше да е проблем за него. Найл смяташе първо малко да поработи, като попритисне Жил за новини, след което да се наслади на секса с любовницата си.
Холи се поколеба и това го накара раздразнено да стисне зъби. Но тя все пак кимна, в знак на съгласие и Найл я целуна още веднъж; бавно и чувствено, без да обръща внимание на оператора, който стърчеше край тях.
Да, той щеше да изчака, но проклет да е, ако чакането се проточеше. След като Холи затвореше входната врата, тя щеше да бъде само негова.
* * *
— И кой, проклятие, е този Зак? — настоя за отговор Найл още с нахлуването си в офиса на Жил.
Да, беше около полунощ и магьосникът работеше по този случай от по-малко от дванадесет часа, но за сумата, която му беше платил Найл, частният детектив трябваше вече да е събрал достатъчно информация. И при това доста подробна.
Жил знаеше, че демонът не обичаше да го разочароват. Той отмести очи от монитора и изви изненадано вежда.
— Съвсем точно помня, че заключих вратата.
Найл само присви рамене.
— Проклети демони — въздъхна Жил и му направи знак да седне. — Зак… Нека позная. Имаш предвид достопочтения доктор Захария Натаниел Хол, нали? Известен още като козелът от биологическия факултет на Университета Мълрун?
Найл седна на най-близкия стол.
— Вероятно… Какво знаеш за този козел?
Жил се усмихна с широка усмивка, която не беше толкова приятна. Заради прекалено многото зъби.
— Зная, че този козел е бил сгоден за твоята репортерка.
Лампите на тавана над тях започнаха да примигват.
— Повтори още веднъж.
Детективът повдигна очи и усмивката му леко помръкна.
— Холи… хм… Щорм. Била е сгодена за него.
Журналистката не му беше споменала за бившия си.
Но пък… нямаше кога да си обменят информация за стари любовници, нали?
Макар че… годеник? Какво, по дяволите…
— Развалили са годежа преди два месеца — изхъмка Жил. — Очевидно, приятелчето Захария се е забъркал с една от студентките си.
Шибан идиот! Да изневерява на Холи?
Понякога хората бяха толкова глупави.
Както и да е. Загубата оставаше за задника, а печалбата — за него.
Лампите престанаха да примигват и светлината се стабилизира.
Жил измери Найл с поглед.
— Той я посети днес.
Тя и това не беше споменала.
— Защо?
Жил въздъхна.
— По дяволите, човече! Очаквах да кажеш нещо от сорта: страхотна работа си свършил, Жил. Или нещо подобно. Работя по този случай едва от половин ден и…
— Защо това магаре е ходило да я види днес?
Магьосникът вече не се усмихваше.
— Не зная, засега.
Е, затова пък Найл смяташе да разбере. Щеше да бъде по-добре за мижитурката да не се навърта около Холи. Той вече беше пропилял шанса си. Найл не обичаше да дели. Никога. И с никого. Беше по-добре смъртният да се разкара, или… можеше лесно да бъде поопърлен.
— Макар че все пак успях да намеря нещо интересно — Жил взе една папка и му я подаде. — Холи е имала по-голям брат.
„Дори не подозирах, че брат ми се бори за живота си, докато не открих бездиханното му тяло.“
Найл взе папката и я отвори. Беше пълна с изрезки от стари вестници. „Предозиране у тийнейджър“, „Младеж губи в борбата с пристрастяването, тялото е открито от сестрата“.
Проклятие!
— Изглежда, младежът се е пристрастил към наркотиците още от малък, на около тринадесет години. На седемнадесет вече е мъртъв.
И Холи беше открила трупа му.
— Бил е една година по-голям от нея. Във вестниците пишеше, че между тях е имало много топли отношения.