От устните на Холи се откъсна стон.
Един пръст я намери и навлезе в нея.
Притисна се навътре. Едва-едва. Крайно недостатъчно.
Последва го втори, като през това време палецът му отново притисна клитора ѝ.
Тялото на Холи се изви и тя се изправи на пръсти.
Навън.
Навътре.
Пръстите на Найл се движеха във влудяващ ритъм, който не носеше никакво облекчение, а само подхранваше желанието ѝ, което се превръщаше във все по-остро и по-поглъщащо.
Холи стисна ръце в юмруци и заби нокти в дланите си.
— Желаеш ли ме?
О, боже! Дали Найл не беше полудял? Да, проклятие… да, тя го желаеше… И не спираше да се извива и отърква в тялото му като обезумяла.
— Кажи ми, Холи!
Навън.
Навътре.
Наложи ѝ се да преглътне, преди да успее да промълви:
— Да!
— Сложи си ръцете върху огледалото!
Тя го послуша и долепи длани до прохладната му повърхност.
Зад нея се чу свалянето на цип. И шумоленето на опаковката на презерватив.
Холи изрита полата си встрани и остана така — обувки на висок ток, бикини, разкопчан сутиен и разтворена риза. В очакване…
Не чака дълго. Найл разкъса бикините ѝ.
Най-накрая!
Тя разтвори крака. Демонът застана зад нея и я притегли към бедрата си. Членът му се притисна към влажните гънки на плътта ѝ и той започна отново да ласкае с пръсти болезнено пулсиращата и чувствителна точка между краката ѝ…
След което нахлу дълбоко. До края. Напълно.
— Гледай!
Холи отново погледна към огледалото. Върху лицето на Найл беше изписано желание и страст. Когато демонът се движеше в нея, мускулите на гърдите и ръцете му красиво се свиваха и отпускаха, докато нахлуваше отново, и отново… Докато я галеше. Точно там, където ѝ беше нужно. По клитора. Чувстваше се толкова добре. Толкова. Дяволски. Добре.
Стори ѝ се, че тялото ѝ се натегна подобно на пружина. Напрежението нарастваше. Холи въздъхна името му, докато удоволствието заплашваше да я залее…
Погледна към огледалото и се видя да стене и да се извива. С порозовяло тяло и напрегнати зърна. Една жена с разрошена червена коса, зачервени скули и блестящи устни.
Навън.
Навътре.
И с прекалено зелени очи, толкова тъмни, че…
Прекалено тъмни.
Насладата нарасна и стисна сякаш в клещи тялото ѝ, преди съвсем да избухне и да я помете…
Зеленият цвят на очите ѝ се беше сменил с черен.
О, по дяволите! По дяволите… Това…
Плътта ѝ потръпна и тялото ѝ разтресе… Толкова хубаво.
— Сега виждаш онова, което виждам и аз — каза Найл до ухото ѝ, като не спираше да се движи в нея. Отново и отново. Очите му блестяха в същия черен цвят като нейните.
Демон. Жена. Мъж.
Членът на Найл сякаш набъбна още повече в тялото ѝ я изпълни докрай. Той потръпна. Ръцете му се впиха в бедрата ѝ и я стиснаха…
Навън.
Навътре.
— Толкова прекрасна… — въздъхна Найл и свърши.
* * *
Все пак стигнаха до леглото. Някак. Но Холи не беше сигурна как. Нямаше спомен Найл да я беше носил на ръце. Но сега лежеше върху матрака и това много ѝ харесваше. В обятията на Найл обаче се усещаше много по-добре.
Вдиша аромата на ванилия. Свещите догаряха. Не че демонът с едно махване на ръката не можеше да ги изгаси — проклятие, това можеше да го направи не само демон! — но Холи все още не желаеше тъмнината. Поне засега.
— Разкажи ми за брат си.
Холи застина. Не очакваше това в момента на посторгазменото си спокойствие. Беше направила глупост, като избълва тайната за брат си в момент на объркване, защото обикновено не го правеше. Поне не на глас. Никога на глас.
Пръстите на Найл се плъзнаха по кожата ѝ.
— Отпусни се, любима. Искам да науча повече за него… за да разбера теб.
Тя обърна глава и срещна очите му.
— Нима е толкова важно да ме разбереш? Аз мислех, че това… — тя повдигна чаршафа над голите им гърди и ги посочи с жест. — Мислех, че сме тук само заради удоволствието.
Найл дори не трепна. Той все още беше с маската, която я караше да стиска зъби до болка. Дори сега. Обкръжен от аромата на свещи и секс, демонът все още не беше свалил защитната маска от лицето си. Както и тя, ако трябваше да бъде искрена.
„Очите ми стават абсолютно черни.“
Боже господи! Тя все още не можеше да повярва. Да го чуе от Найл или от доктор Емили Дрейк беше едно, но да го види с очите си…
Нямаше как да отрече очевидното.