— Заради удоволствието — потвърди демонът със спокоен и съблазнителен глас. — Но аз искам да те опозная.
— Ти вече си започнал да ме разследваш — не беше нищо повече от една догадка. Но тя познаваше Найл добре. Самата тя беше направила малко разследване след първата им среща, когато не можа да спре да мисли за него.
Холи беше наясно как мисли и действа Найл. Разбра защо беше пуснал демоните си след нея. И че демоническият ѝ произход щеше да се превърне за него в загадка, на която той нямаше да може да устои.
А може би беше за добро? Тя също искаше да узнае истината. През целия си живот се беше смятала за обикновена смъртна. Беше заобиколена от „нормални“ приятели, ходеше на църква всяка неделя, беше постъпила в колеж… изобщо, водеше скучен и обикновен живот.
До този ден.
Найл не отрече, че е започнал разследване, а просто продължи да движи пръсти по кожата ѝ в бавна, изкушаваща ласка.
— Какво криеш? — тихо се поинтересува той.
„Болка!“ — завъртя се веднага отговорът в главата ѝ. Само дяволски много болка. Но устните произнесоха друго:
— Защо искаш да знаеш за Питър?
Пръстите му спряха.
— Защото мисля, че е бил същият като теб. Като мен.
Само не и Питър.
— Питър умря от свръхдоза, ясно? — думите буквално се изтръгнаха от нея. — Той беше тийнейджър, нагазил прекалено дълбоко в…
— Демоните се пристрастяват към дрогата много по-бързо от хората, скъпа — тихо, почти ласкаво произнесе Найл. — Наркотиците са… изкушение, на което не всички могат да устоят. Те заглушават гласовете в тях и притъпяват виденията им на смърт и кръв, от които не могат да избягат по друг начин.
Холи се почувства така, сякаш я бяха плиснали със студена вода.
— Какво? — тя се изправи в леглото, придърпа чаршафа към гърдите си и се прикри. — Какви гласове? Какви видения на смърт? Питър нямаше…
— Демоните притежават различни способности — Найл също седна, но за разлика от нея, не се опита да се прикрие. — Някои могат да контролират основните сили на природата, като вещиците. Някои проникват в съзнанието на хората…
Да, това тя го помнеше от собствения си опит.
— Други обаче притежават не толкова… приятни дарби — той направи пауза. — Например като твоя приятел Сам.
Който беше нарязан на парченца. Холи облиза пресъхналите си устни.
— Какво… какво знаеш за способностите на Сам? — младият мъж ѝ беше разказал, че е слаб демон, на практика неспособен на нищо…
— Сам беше изтеглил късата сламка. Той можеше, без да се напряга, да чува мислите на смъртните без значение от разстоянието — през няколко улици или на километри.
И в това ли се състоеше лошият му късмет?
— Но само ако са мисли на убийци. Насилници. Маниаци, които жадуват да причиняват болка, да осакатяват. Сам не можеше да се избави от тези гласове колкото и да опитваше… докато не се пристрасти към амфетамина.
Гласът на Питър се разнесе в главата ѝ:
— Сестричке, теб някога измъчвали ли са те кошмари!
— Всички имаме кошмари.
Двамата седяха в кухнята, готови да тръгнат на училище. И както винаги закъсняваха. Холи завъртя очи и продължи да пие портокаловия си сок.
Той беше на четиринадесет, а тя — на тринадесет.
— Не, не такива, в които някаква змия иска да те ухапе, по дяволите…
— Тихо! Ако мама те чуе как ругаеш…
Питър я беше сграбчил толкова рязко за ръката, че тя изтърва чашата. Сокът се разля върху масата и закапа на пода.
— Аз говоря за сънища, в които умират хора. Разкъсани на парчета. И отново, и отново да чуваш смеха на някакво болно копеле…
— Питър Маркус Щорм! — прекъсна го пронизителният глас на майка им. — Какво съм казвала за…
— … използването на тези думи в къщата — с шепот довърши фразата Холи.
О, по дяволите!
О, не!
Питър не заговори повече с нея за кошмарите си. След като двамата седнаха в училищния автобус, брат ѝ я беше погледнал с тъжните си очи и просто беше казал:
— Няма нужда да ги имаш.
Тогава тя не го беше разбрала.
Найл я докосна по скулата и Холи се отдръпна.
— Холи, ти помниш, нали?
Питър толкова бързо си беше отишъл от живота ѝ.
— Когато периодът на половото им съзряване настъпи, голяма част от демоните придобиват силите си точно тогава. А онези, които са докоснати от мрака…
— Докоснати от мрака? — нима за тях имаше определение? Кожата на ръцете ѝ настръхна. Пред очите ѝ се появи съвсем ясно образът на Питър. Не онзи образ след смъртта му — с подпухнало лице и изцъклени очи, а замисленото му, изпълнено с живот лице — със същата форма като нейните очи, устни и усмивка; пронизващ поглед и остра брадичка.