— Онези, които са докоснати от мрака, улавят негативната енергия, която може да унищожи разума им. Не напразно демоните имат такава репутация още от древността. Те са се сдобили с нея точно заради онези, които са били смятани за обсебени от лудостта.
Холи искаше да се разкрещи. Да изкрещи, че Найл грешеше за нейния брат; че това изобщо не е било така. Но той познаваше демоните много по-добре от нея.
— И какво? Наркотиците ли са единствената им надежда? Обречени ли са? Предозировка и смърт?
— Ментални бариери — изскърца със зъби Найл. — Трябва да намерим начин да защитим подрастващите и да ги научим как да блокират тази черна енергия. Това е изходът.
— Доктор Дрейк ме учи да слагам такива бариери — бавно произнесе Холи.
Върху лицето на Найл проблесна изненада.
— И аз няма повече да съм беззащитна — прошепна тя.
— Ти никога не си била такава — Найл я погледна право в очите. — Никога не си била.
И това го казваше мъжът, способен само със силата на мисълта да превърне враговете си в пепел?
Слепоочията ѝ започнаха да пулсират. Имаше толкова много информация, която трябваше да обмисли.
— Найл, ти… ти наистина ли мислиш, че брат ми е имал такива… такива способности?
— Не зная със сигурност. Поне засега.
Защото брат ѝ отдавна беше погребан в гробището „Мидоуз“. Тя посещаваше гроба му всяка Коледа, всеки седемнадесети февруари — рождения му ден, и всеки трети август — деня, когато беше открила тялото му.
— Ако той е бил от тези… — проклятие, тя вече наистина вярваше, че той е бил такъв — защо аз съм друга? Нормална.
— Ти си хибрид.
Холи знаеше значението на тази дума. Някой, в когото наполовина течеше кръв на демон и наполовина нa Друго създание.
— Може би си една четвърт демон, или още по-малко… — Найл отново стисна зъби. — Понякога се раждат дяволски силни копелета, а понякога…
— Такива като мен — довърши тя. — Найл, аз нямам никакви способности. Не мога да заповядвам на огъня… — и тя погледна свещите, които вече догаряха. — Не умея да чета мисли. Не съм в състояние…
— Ти все още не знаеш на какво си способна. Както и аз. Само времето ще покаже — изглежда, че този въпрос изобщо не го интересуваше. — Единственото, в което съм сигурен, е, че ти умееш да скриваш силите си така добре, както никой друг.
Е, това все пак беше нещо!
— Аз трябваше още от самото начало да видя коя си, но защитното заклинание при теб е прекалено силно. И мога да видя през него само когато ти…
„Докато свършвам.“
Какво беше казала доктор Дрейк? В стресови ситуации или под въздействие на силни емоции могат да се събудят силите, дремещи в теб.
Оргазмите ѝ с Найл определено можеха да минат за „силни емоции“.
— Ако узнаем, че си първо ниво… — продължи той —…не ми пука — след което зарови пръсти в косите ѝ и я притегли към устните си за настоятелна целувка. — Аз те желая все така силно.
Стана тъмно.
Свещите бяха угаснали. Желанието в Холи се пробуди отново, но тя се опита да се концентрира. Трябваше да узнае дали..
— Найл? А ти бил ли си докоснат от мрака?
Ръката ѝ беше върху гърдите му. Тялото на Найл излъчваше такава горещина, че тя си помисли, че може да се изгори. Усещаше туптенето на сърцето му под дланта си и как то ускори ритъма си, когато зададе въпроса си.
— Повярвай ми, че не искаш да узнаеш всичко, на което съм способен — и го каза с абсолютна увереност. — Защото, ако знаеше, вече щеше да си избягала надалеч.
Тя не отмести ръката си. И не се отдръпна.
— Аз вече видях на какво си способен…
— Скъпа, това не беше върха на сладоледа — стаята се освети, но не от свещи. Във въздуха висяха огнени езици, подобни на малки огнени кълба. — Аз мога такива неща, от които ще се уплашиш до смърт.
— Много приятно светлинно шоу — Холи повдигна ръка към лицето на Найл и усети боцкането на наболата му брада. — Но аз не се плаша лесно.
След което пусна чаршафа и го оседла, като се плъзна по цялата дължина на пениса му.
Плът до плът.
По начин, който не бяха опитвали досега.
— Аз съм на таблетки — изрече Холи направо. — И съм чиста.
— А аз не мога да се заразя от болестите на смъртните.
Тя се намръщи.
— Но аз си мислех, че демоните…
— Да, слабите демони имат слаб имунитет. Но аз не съм такъв — каза той, след което я целуна дълбоко. Тя се изви срещу него и отново се отри в члена му.