Искаше го в себе си.
Погледна в очите му. Толкова черни. И криеха толкова много тайни.
— Не се плаша толкова лесно — повтори тя и отново раздвижи бедра.
Връхчето на члена му се плъзна в нея.
Лице в лице. Плът до плът.
Найл промуши ръка между телата им, разтвори я нежно и прокара пръст по чувствително възелче, изнемогващо в очакване на докосването му.
След което нахлу с едно движение в нея.
— Това е добре — изръмжа той — защото няма да се отървеш толкова лесно от мен.
Холи се понамести, леко се изправи на колене и отново се отпусна надолу. Пак се поизправи. След което отново се отпусна надолу. Ритъмът се ускоряваше все повече.
Тя имаше нужда от това удоволствие. Имаше нужда от димния прилив на този ураган, който да отнесе надалеч всички спомени, пробудени от Найл.
О, по дяволите, всичко! Тя просто го желаеше.
Членът му, дълбоко в нея. Толкова горещ. Дълъг. Дебел. Плътен. И който толкова добре я запълваше. Разтягаше. Плъзгаше се назад и напред с дълбоки тласъци. И всеки път достигаше по-надълбоко.
Леглото беше голямо и здраво. Нямаше никакъв смущаващ звук или скърцане.
Само дълбоките тласъци на члена му.
И нейната тръпнеща плът.
Дълбоко.
Отново и отново.
Холи го целуваше, когато оргазмът я погълна.
Когато Найл свърши, в утробата ѝ се разля топлина, а от устните му се отрони името ѝ.
Огнените топки угаснаха.
* * *
Ким Уент се промъкваше по коридора на „Нюз флаш Файф“. Тя знаеше разписанието на охраната и алгоритъма на движение на камерите за видеонаблюдение. Беше изяснила всички детайли, преди да пристъпи към замисъла си.
Устните ѝ бяха пресъхнали, а дланите потни…
Вратата на кабинета на Холи беше само на две крачки. Погледът на Ким се насочи отново към камерата, която трябваше да се обърне към другата част на коридора след пет, четири, три… Камерата се раздвижи и това ѝ даде възможност да осъществи плана си. Младата жена се хвърли светкавично към вратата, натисна дръжката и буквално влетя в кабинета.
Пликът. Къде беше? Трябваше да го намери.
Пробивът в кариерата ѝ се намираше в онзи плик. В кариерата и в живота ѝ.
Ким знаеше, че Холи беше попаднала на голяма история. Всъщност всички в телевизията го знаеха. Тя постоянно си устройваше тайни съвещания с Мак, а човекът беше врял и кипял в новините и имаше нюх за тях. Но Мак не даваше никакъв шанс на Ким. Не, той не само че не я пускаше пред камерата, а просто я изпращаше за още кафе.
Гадняр!
Тя щеше да му докаже. Щеше да разплете тази история преди Холи и е това да заслужи мястото си пред камерата. Ким не си беше скъсвала задника четири години, докато завърши Университета Мелрун, само за да сервира шибаното му кафе. Имаше да изплаща студентски заем, който буквално тегнеше като камък на врата ѝ, и освен това изобщо не възнамеряваше цял живот да си остане момичето за поръчки, по дяволите!
Претърси бюрото, като отмести всички книжа от пътя си. Къде беше този плик?
Ким беше видяла лицето на Холи, когато тя го беше отворила. Да, там явно се криеше златна жила. След това видя и напрежението, с което се беше опитала да открие подателя… И как просто излетя от сградата…
Понякога новините миришеха на кръв. Гъста и съблазнителна. А Ким обичаше този аромат. Винаги го беше обичала. Може би се дължеше на втория ѝ баща — вампир, който се оказа нелепо обезглавен в една нелепа катастрофа. Веднъж тя се беше опитала да го принуди да я превърне във вампир, но той я беше изгледал така, сякаш беше полудяла.
— По дяволите! — изруга тя прекалено силно, макар звукът да наподобяваше повече на шепот. Шибаният плик го нямаше никъде. Ким рязко отвори чекмеджето на бюрото. След това другото.
Пликът трябваше да е свързан с убийствата. Убийствата на демоните. Ким знаеше истината за мъжете и жената, която ченгетата бяха открили съвсем скоро. Беше чула как Бен и Холи си говореха шепнешком за това.
Демони. Всички жертви бяха демони.
Старият Мак със сигурност не допускаше, че тя знае толкова много за Другите. А Ким знаеше толкова много, че спокойно можеше да подхранва дълго време кошмарите му през нощта.
По дяволите, тази история трябваше да стане нейният пробив… Пробив, които напълно ще промени живота ѝ.
Защото тя нямаше да позволи на убиеца…
Вратата на кабинета започна да се отваря с леко проскърцване.
Ким застина, наведена над бюрото.
Охраната? Не, изключено. Те трябваше да бъдат на противоположния край на сградата…
— Привет, кучко!