Ким усети как ужасът я стиска за гърлото.
Този глас… Тих, зловещ шепот. Зло.
А Ким разпознаваше злото.
Тя усети, че се взира право в лицето му; лице, което се криеше под толкова елементарна маска.
Младата жена посегна към лампата на бюрото… и злото се хвърли в атака.
Глава 11
— Искам да поговоря с приятелите на Карл.
Гласът на Холи беше тих. Ръцете ѝ не спираха да се движат по гърдите на Найл. Той отвори очи и обърна глава към нея.
Мамка му! Тя беше толкова красива. И определено не беше от онези жени, които можеш да изчукаш веднъж и след това да захвърлиш надалеч. Холи беше като наркотик.
Тя заби леко ноктите си в плътта му и го одраска.
— Найл, чу ли ме? Аз казах…
Той хвана китката ѝ. Целуна връхчетата на пръстите ѝ. И отново усети вкуса ѝ върху езика си.
— Чух, любов моя.
— Той спомена пред мен две имена — Шон и Тед. Каза, че двамата са най-близките му приятели. Ако нещо го е уплашило, ако някой го е преследвал, той би им казал.
Да, Найл имаше същите подозрения.
— Мисля, че и двамата са демони.
И да, точно такива бяха.
— Ти можеш да ми организираш среща с тях. Сигурна съм, че можеш да ги намериш и…
Ех, нечестивите нямаха почивка!
— Срещата е след… — и той погледна към светещия дисплей на часовника на нощното шкафче —…четиридесет минути.
— Какво?
Той стана от леглото, като хвърли един последен поглед към великолепните ѝ гърди.
— Срещата е след четиридесет минути.
Холи беше права. Приятелите му можеха да знаят нещо за негодника, който преследваше Карл. Найл беше поразпитал малко и беше открил младежите. След което им беше организирал среща със себе си.
Разбира се, демоните не бяха проявили нетърпение, след получената покана. Но после, съвсем естествено и разбираемо, промениха мнението си.
— Ти не си смятал да ми го кажеш, нали?
Найл обу дънките си. И присви рамене.
— Смятах, но само ако беше попитала.
Зад гърба му се чу приглушено ръмжене и малката длан на Холи стисна рамото му, в опит да го обърне. Той се подчини, но само защото му харесваше начинът, по който гневът оцветяваше лицето ѝ.
— Ние сме партньори по този случай! Предполагаше се, че ти си моят водач в света на демоните. Би трябвало да работим рамо до рамо…
— Току-що ти казах за срещата.
И би било приятно да чуе едно „Благодаря!“.
Последва още едно ръмжене.
Найл не можа да стори нищо друго. Целуна я. По дяволите, Холи имаше толкова сладки устни. Демонът дълго им се наслаждава, притиснати към неговите, след което изрече:
— Побързай, любима! Нали не искаме демоните да ни чакат?
На Холи не ѝ остана друго, освен да стисне зъби.
* * *
Тълпата в „Парадайз Фаунд“ беше многобройна. Както винаги. И толкова плътна, че беше трудно да направиш дори няколко крачки. Найл въздъхна и махна с ръка пред себе си. После кимна удовлетворено, когато танцуващите се отместиха от пътя им, сякаш отнесени от напора на вятър.
Бизнесът вървеше добре, но понякога цялата тази тъпканица му действаше на нервите.
— Сладък фокус — промърмори Холи зад гърба му.
Найл кимна отново и я поведе към далечния ъгъл на клуба. Пред вратата, кръстосали ръце на гърдите си, стояха двама охранители. Демони. Найл винаги предпочиташе да наема сред събратята си.
Когато го видяха, демоните се отместиха и освободиха вратата.
— Шефе, те ви чакат.
— Добре — Найл посочи с пръст към тълпата зад гърба си. — Уверете се, че никой няма да ни безпокои.
— Така да бъде, шефе — бе отговорът на демона отляво. Макс. Той работеше за Найл вече пет години, откакто беше излязъл от затвора. Беше обвинен в убийство, но Найл знаеше, че негодникът, когото Макс беше убил, заслужаваше смъртта си; беше убил и изнасилил майка му. Младежът не беше спрял да го преследва, докато не го уби. Найл му беше наел добър адвокат и затова Макс беше получил присъда само от три години затвор. Просто нищо за един демон.
— Да вървим! — Найл протегна ръка към Холи и забеляза как се спогледаха охранителите. Те бяха наясно, че Холи трябва да бъде охранявана така, като охраняваха самия Найл. И всичките му служители вече го знаеха. Беше им го разяснил по-рано тази нощ.
Вратата се затвори след гърбовете им и шумът от клуба изчезна.
— Внимавай къде стъпваш.
Стъпалата бяха стари и разклатени и Найл не искаше Холи да пострада, ако се спъне на обувките си с високи токчета, които той толкова много харесваше. Но тя слизаше уверено и след малко вече се намираха в подножието на стълбите, където долу ги очакваха…