— О, по дяволите! — изрече Холи и замръзна до него.
Найл хвърли поглед към демоните.
— Найл? Защо, по дяволите, двамата са вързани и със запушена уста?
— Хм — младежите го гледаха с широко отворени и ужасени очи. Ръцете им бяха завързани за облегалките на столовете. — Предполагам, че охраната малко се е… престарала.
— Престарала? Как ли пък не! — Холи пресече стаята, издърпа онова, с което беше запушена устата им и започна да ги развързва. — Боже мой, Найл, това е отвличане! Знаеш ли колко неприятности те очакват, ако се докаже съпричастността ти?
Не толкова много. Демоните нямаше да кажат на полицията. Сега и двамата бяха свободни, но нито един от тях дори не помръдна от мястото си. Бяха млади, на около двадесет — двадесет и две години. Умни хлапета!
— Ами… момчета, добре ли сте?
И двамата не сваляха очи от Найл. Той кръстоса ръце пред гърдите си и застина в очакване. Ако трябва, щеше да прояви дори търпение.
Първи заговори този, който изглеждаше по-дребен — блед младеж с права, светла коса и остра брадичка.
— Ще ни убиеш ли?
Найл въздъхна. Защо винаги му се случваше да се занимава с любители на драмата? Е, добре, наистина ги бяха довлекли тук малко… грубичко, но това не беше повод за…
— Ако те исках мъртъв, отдавна да съм те превърнал в купчина пепел.
Младежът отдясно — едър и върлинест — простена.
— Ти. Изобщо. Не. Ми. Помагаш.
Строгият тон дойде от страна на Холи. Тя помаха с ръка пред лицата на демоните.
— Привет, аз съм Холи. Аз… хм… познавах Карл.
Любителят на драмата я погледна.
— Репортерката — каза, след което облиза устни. — Карл… той говореше за теб.
— За теб също. Ти си Шон, нали?
Последва кимване.
— Значи ти…
— Тед — младежът най-накрая беше престанал да стене.
— Точно така — Найл забеляза усмивката, която проблесна върху лицето на Холи. Много чаровна усмивка всъщност. Тя винаги проблясваше пред камерата, когато журналистката се опитваше да успокои зрителите, че всичко е под контрол.
Раменете на Шон се отпуснаха и той започна да се успокоява. Може би беше добра идея, че все пак взе Холи със себе си.
— Не зная какво се е случило с вас тази вечер… — започна тя.
— Но аз зная — да, дребосъкът започваше да си показва зъбките. — Той… — и показалецът му се насочи право към Найл —…изпрати срещу нас горилите си. Ние искахме просто да се махнем от града, но не, той не ни разреши. Накара ни…
Време беше да прекъсне този словесен и драматичен изблик.
— Защо решихте да избягате? — елементарен въпрос. Найл беше наясно, че демоните бяха решили да изчезнат. И това беше една от причините безцеремонно да ги довлече тук и да ги задържи по този начин.
Младежите се спогледаха. И продължиха да си мълчат.
— Защо. Решихте. Да. Избягате? — обикновено бягат уплашените. Или виновните. Найл не смяташе, че тези двамата имаха нещо общо с убийствата. Не приличаха на отрепки, макар че той вече се беше лъгал преди.
— Н-някой л-ловува д-д-демони, старче — това бе Тед. Въпреки габаритите му, той можеше прекалено лесно да бъде уплашен. — Т-ти си н-наясно — младежът погледна към Холи. — И т-ти с-също.
Холи само кимна.
— П-първо Карл. П-проклятие! — той потръпна и затвори очи. Развързаните въжета бяха паднали на пода и краката му нервно потропваха до тях.
— Ние чухме… какво е направило с него онова копеле — тихо проговори Шон. После преглътна. — След това разбрахме за Джулия…
— Тя не беше направила никому нищо лошо! — почти изръмжа Тед. Хм… много неочакван изблик на ярост за него.
— Да — заговори Найл тихо. — Дори не мога да си представя, че е способна на това — за Джулия копелето щеше да отговаря отделно. Приятно момиче с тъжна усмивка.
— Когато чухме за нея, осъзнахме, че следващите може да сме ние — Шон говореше бързо, като почти сливаше думите една с друга.
— Откъде разбрахте за Джулия? — Холи наклони глава, като предпазливо ги наблюдаваше. — Ченгетата откриха тялото ѝ съвсем скоро.
— Нямаше я от дни. Сякаш просто беше изчезнала — Шон вирна брадичката си. — А днес в новините съобщиха, че е намерено тялото на жена, убита по същия начин като Карл…
— И ние веднага се досетихме, че това е Д-Джулия — стиснал юмруци довърши изречението Тед.
По-дребният подсмръкна.
— Нима не разбирате? Умират хора, близки до Карл. И нас са ни взели на мушка! Копелето знае кои сме. Той ни следи точно както каза Карл, и…
— Какво ви е казал Карл? — прекъсна Холи печалния му монолог.
Шон поседя няколко секунди с отворена уста.