Да, определено търсеха мъж. И Найл беше решил да го намери. Беше въпрос само на време.
Особено след като копелето го беше набелязало за cлeдващата си жертва. Изглежда, че ролята на примамката трябваше да бъде изиграна от самия него.
— Найл — отново прошепна Холи. Думите прозвучаха задъхано, сексуално. Звукът погали кожата му, плъзна се по нея и накара члена му да потръпне. Найл си спомни колко приятна беше усещането на чаршафа под гърба му и нежното, топли женско тяло до неговото.
Мамка му! Изобщо нямаше време да играе ролята на детегледачка на демоните пред него. Да не би да беше някакъв шибан ангел-пазител на демони? По дяволите, да, той искаше онова копеле, което ги режеше на парченца, но…
Ръката на Холи легна върху рамото му и Найл процеди през зъби:
— Ще ви дам охрана. Тя ще ви измъкне от града до някое безопасно място…
Това беше всичко, което щеше да направи за тях. Без значение колко огромни и колко зелени бяха очите ѝ.
Устните на Холи се размърдаха в беззвучно: „Благодаря.“
Найл изсумтя, а демоните изненадано премигнаха.
— Ти… майтапиш ли се с нас? — с подозрение попита Шон.
Де да беше така. Найл само поклати глава.
— Аз… а-аз м-мислех, че ще ни убиеш… — разнесе се и гласът на Тед.
Холи въздъхна.
— О, я стига! Откъде ви хрумна тази идея? — бодро изрече тя. — Няма нужда да се обиждате от малкото ни… недоразумение.
— Недоразумение, как ли пък не! — Шон не отместваше очи от Найл.
Да, младият демон почти му харесваше. Приличаше по нещо на Карл. Найл не отместваше очи от него. Нямаше никакво недоразумение, но той дори за секунда не допускаше, че демоните ще хукнат към полицията. Имаше неписано правило. Демоните не решаваха проблемите си по този начин.
— Д-дай ни охрана… — Тед все още се тресеше. Въпреки височината си, в тази двойка явно той беше слабакът. — И аз щ-ще з-забравя з-за в-всичко!
— Добър план — измърмори Найл.
Пръстите на Холи се впиха по-силно в него.
— Найл…
Той хвана ръката ѝ и притисна устни в центъра на дланта ѝ. Веднага я чу как вдиша дълбоко. И видя как леко се разшириха зениците ѝ. С нея щеше да се държи като добро момче. Макар че ще му бъде трудно. Да видим как Холи щеше да оцени усилията му, когато останеха сами и…
На вратата горе силно се почука. Явно с юмрук.
— Найл! Имаме проблем! — разнесе се гласът на Томас.
А Томас рядко слагаше нещо в категорията „проблем“.
Найл направи жест към младежите и им заповяда:
— Стойте тук!
И двама закимаха бързо.
След което демонът се обърна към Холи.
— Ти…
— Няма начин! — вирна брадичка тя. — Каквото и да ни очаква там горе, аз ще бъда до теб.
„Аз ще бъда до теб.“
Кога за последно беше чувал това от жена?
Никога, мамка му!
Той не се удържа и я целуна. Настоятелно. Страстно. Завладя устните ѝ, езика ѝ.
Тази жена щеше да се окаже опасна; много по-опасна, отколкото смяташе в началото.
— Найл! — последва още един удар с юмрук по вратата с такава сила, че тя сякаш застена от болка.
Найл се откъсна от устните на Холи и се затича нагоре, като вземаше стъпалата по няколко наведнъж. Интересно, какво ли се беше случило в неговия Рай?
* * *
Мъжът се движеше прекалено стремително. Холи тичаше нагоре толкова бързо, колкото можеше, но въпреки всичко изостана с шест стъпала. А Найл вече отваряше вратата. Пред нея се показа напрегнатото лице на Томас.
О, мъжът определено беше нервен. А ако толкова огромен демон нервничеше, значи не ги очакваше нищо добро.
Холи преодоля и последните стъпала.
— Какво, по дяволите, става? — Найл стоеше с ръце на кръста и погледът му обхождаше тълпата в клуба. Холи направи същото. Ако не се вземеха под внимание неколцината вампири, които си хапваха набързо — о, боже, тази гледка направо преобръщаше стомаха ѝ — всичко си изглеждаше съвсем… нормално. Като за „Парадайз Фаунд“, разбира се.
— Прихванахме съобщение на полицейската честота — гласът на Томас отново стигна до нея. Тя присви очи и погледна към него.
Мъжът беше леко изпотен, но не отместваше поглед от нея, когато каза:
— За проблеми в студиото на „Нюз Флаш Файф“.
Сърцето в гърдите ѝ направо подскочи.
— Какви проблеми? — беше доста след полунощ. Там трябваше да бъде по-пусто от пустиня, ако не се смяташе охраната, разбира се. Е, и няколкото телефонистки, но…
Томас махна към нея с ръка.
— Според това, което чух, била си нападната.