— Какво?
— Изглежда, че някой е объркал — гласът му тътнеше. — Но тялото е намерено в твоя кабинет. Женско тяло и…
Намерили са тяло?
— Някой е убит в сградата? — невероятно! Те бяха засилили охраната и…
В нейния кабинет ли? Холи застина, когато осъзна какво точно се беше случило.
„Била си нападната!“
Не, не, тя не беше пострадала. Но беше сигурна в едно — целта е била тя. Само че убиецът беше сгрешил и беше нападнал друг, вместо нея.
Холи се втурна към изхода.
* * *
Прекалено познатите сини мигащи светлини осветяваха фасадата на „Нюз Флаш Файф“. Наоколо се тълпяха журналисти. Камерите не спираха да снимат, а репортери възнамеряваха да вдигнат рейтинга си с новата трагедия.
По дяволите! Това беше…
— Успокой се, Холи! — прошепна Найл до ухото ѝ. Той я беше настигнал още в клуба и я беше докарал дотук. Ръцете ѝ трепереха прекалено силно, за да може да шофира сама.
„Трябва да разбера кой е бил нападнат. В моя кабинет.“
— Гит е ей там — тихо продължи той. — Ще разберем кой…
Точно в този момент Гит повдигна глава и погледът му я намери. След което бързо се насочи към тях. Шифтърът изобщо не изглеждаше щастлив.
Добре! На нея също не ѝ беше весело.
Тя беше уплашена.
И ядосана.
Нямаше място за радост.
Гит премина през тълпата от журналисти и полицаи и след секунди вече стоеше пред тях, кръстосал ръце пред гърдите си. Върху скулата му нещо потрепна нервно.
— Когато ми се обадиха и ми казаха, че в кабинет Б12 е открит труп на жена, реших, че това, да те вземат дяволите, си ти, Щорм!
Въздухът до нея се раздвижи и Найл пристъпи напред.
— Следи за тона си, копеле! И просто ни разкажи какво се е случило.
Детективът само повдигна въпросително вежди.
— Този път не знаеш какво се е случило? А аз си мислех, че винаги ни водиш с крачка.
— Какво се е случило? — силата на гнева в гласа на Найл учуди дори Холи.
Колин отново я огледа и присви очи.
— Изглеждаш по различна…
— Изглежда доста добре за предполагаема жертва.
Брукс. Тя не беше забелязала, че се е присъединил към компанията им. Той махна с ръка, в знак, че трябва да се отдалечат и обясни:
— По-далеч от лешоядите.
Холи също беше една от тези „лешояди“ и ако не приемаше тази трагедия прекалено лично, нямаше да пропусне да му го напомни. По-късно.
Отдалечиха се от тълпата.
— Ким Уент е била открита от един от охранителите. Била е на пода в кабинета ти…
— Мъртва? — попита Найл с лишен от емоции глас.
Гит поклати глава.
— Жива.
Холи най-накрая успя нормално да вдиша.
Слава богу!
— Не разбирам. Какво е…
— Някой я е ударил. Силно. Вероятно с лампата от бюрото. По главата. Лекарите казаха, че ще се оправи. Има сътресение на мозъка. Но след като полежи няколко дни в болницата, ще се възстанови.
— Двамата с Гит смятаме, че целта на нападението не е била госпожица Уент — и Брукс я погледна в очите. — Когато охранителят я е намерил, в кабинета е било тъмно — и той повдигна рамене. — Ким има приблизително твоя ръст и визия, и в мрака…
— …е възможно да бъде объркана с мен — още една кървава резка в душата ѝ. По нейна вина отново беше пострадал невинен човек. Чувстваше се толкова виновна. — Но защо? И какво е правила Ким в кабинета ми? Отдавна е трябвало да си е вкъщи.
— Изглежда, че се е ровила в книжата ти — Гит леко наклони глава. — Имаш ли идея защо?
„Ровила се е в книжата ти.“
Холи поклати глава.
— Не.
В документите на бюрото ѝ нямаше нищо важно. Единственият случай, над който работеше Холи в момента, беше убиецът на демони и…
Тя погледна към Найл. Ким изглеждаше толкова мила и приятна. Симпатична. Умна. И съвсем… нормална. Нетърпелива да угоди на всички. Прекалено нетърпелива.
Холи си спомни как тя самата беше стажувала в сградата на телевизията в Бирмингам. Прекалено много време беше прекарала в правенето на кафе и съвсем малко — над репортажите. Беше на път буквално да се побърка от скука, когато съвсем случайно стана очевидец на въоръжен грабеж, който се превърна в гвоздея на вечерните новини.
Това беше нейният пробив. Макар че от онзи спомен все още я втрисаше.
Тогава тя също беше готова на всичко само и само да попадне на екрана. Да застане пред камерата. И да прави собствени репортажи.
Нима Ким е усещала същото отчаяние? Единствено това би могло да обясни ровенето в книжата ѝ през нощта. Или всичко беше по-различно? Във всеки случай Ким заслужаваше едно здраво разтърсване.