Демонът просто я погледна в очите.
— Знаеш — той обви пръсти около нейните и я придърпа към тялото си. — Казах ти, когато последния път дойде в моя клуб…
Очите ѝ станаха огромни.
— Найл…
О, да! Определено му харесваше начинът, по който тя произнасяше името му. Вкусваше го като въздишка. Устните му се приближиха към нейните.
— Ако искаш да се поразходиш в рая, ще се наложи да го направиш в компанията на дявола.
— Не, аз…
Найл я целуна. Устремено. Страстно. Нахлу с език между изкушаващите ѝ устни и ги заклейми така, като изискваше демонът в него.
Вкусът на Холи напомняше на вино и колкото повече я опитваше, толкова повече я желаеше. Прегръдката му се стегна около нея. На практика, тя се беше гушнала в него така, че напрегнатите ѝ зърна се притискаха в гърдите му. Възбуденият член на Найл започна да пулсира. Проклятие! Той беше възбуден още от момента, в който Холи влезе в клуба му.
Езикът му срещна нейния и тя го прие. Когато от устните ѝ се откъсна протяжен стон, Найл я притисна още по-силно, и тя отвори уста в негласна покана. О, да, точно това е, което…
Но Холи се отдръпна. Дишането ѝ беше накъсано, устните ѝ блестяха.
Той искаше още. Найл се облиза, като се наслаждаваше на вкуса ѝ върху езика си. Колко време щеше да бъде необходимо, за да я измъкне от тази рокля? Можеше да се закълне, че беше по силите му да я заведе в кабинета си, да я съблече и да я застави да стене от наслада за по-малко от две минути.
— Махни си ръцете от мен!
Върху перленобледите ѝ страни бяха разцъфнали ярки розови петна. Холи преглътна. Един път. После още веднъж.
— Тук съм, за да говорим за Карл и…
Найл отпусна ръце. Имаше прекалено много очи и уши наоколо.
— Холи, ако не си тук, за да се чукаме, не ми губи напразно времето.
Тя изумено отвори уста.
— Какво?!
Демонът почти се усмихна. Почти. Все пак трябваше да поддържа имиджа си.
И благодарение на репортерката, трябваше да направи нещо с възбудения си член.
— Хората, който идват в „Парадайз Фаунд“, знаят правилата. Те идват тук, за да си поиграят… — блондинката на съседната маса явно си прекарваше времето дяволски добре с вампира. — … Или да станат нечия играчка.
Колко просто! Зелените ѝ очи се присвиха.
— Един човек е мъртъв, Найл. Нужна ми е помощта ти!
Найл само вдигна ръка. И щракна с пръсти.
Холи трепна.
— Ти нали не…
Томас, който вече беше успял да се избави от вампа, застана до него.
— Шефе?
Този път Найл си позволи да се усмихне. Просто, ситуацията беше твърде забавна, а освен това лицето на журналистката беше порозовяло много сладко.
— Томас, направи ми услуга… — Найл направи пауза. Усещаше, че погледите на всички са приковани в него. Погледна за последен път към съблазнителната фигура на Холи, след което се обърна и заповяда: — Изхвърли оттук това симпатично дупе!
Глава 2
Да, в живота си определено беше имала и по-лоши нощи. За щастие, не бяха много, но все пак ги имаше.
Тя се втренчи в задната част на сградата, защото — ама, разбира се, че как иначе? — от „Парадайз Фаунд“ не я бяха извели през главния вход. Да, докато вампът беше изхвърлен през предната, онази горила — охраната — я беше довлякъл до задната врата на клуба и я беше избутал във вонящата пресечка отзад.
— Изчезвай, госпожичке! — заповяда канарата и посочи с пръст, дебел като наденичка, по посока на сгъстяващия се мрак. — Това е последно предупреждение — лицето му, плашещо и грозно, беше напрегнато.
Ами да, когато те изхвърлят, сякаш си боклук, това си беше някакъв вид предупреждение.
— Предай на Найл, че аз няма да оставя това така! — извика Холи, макар че мъжът ѝ беше обърнал гръб и затваряше вратата. — Аз няма да изчезна! Аз не…
Вратата се затръшна.
— …разговарям с никого — завърши тя и изръмжа от раздразнение.
Проклятие! Защо Найл се държеше така? Черноокото копеле, между другото, ѝ беше длъжник. Нима тя не си беше държала устата затворена? Нима беше разказала на някого за онова, което той беше направил пред очите ѝ?
Тя се обърна и безпомощно огледа пресечката. Да, точно там. Тя стоеше там и гледаше как Найл буквално опече човека. Пламъците бяха толкова горещи, че топлината им едва не обгори кожата ѝ. Копелето, което умираше в мъки, беше убиец. Болен психопат с извратен ум, който се беше опитал да я убие. Холи не пророни дори сълза след кончината му. Само дето изобщо не успя да се избави от нощните кошмари.
И ето, тя отново беше тук. Върна се обратно на мястото, на което можеше да бъде убита. Холи направи няколко бавни крачки напред. Беше много трудно да се видят следите от бушуващия огън в края на пресечката при слабата светлина. Да, тя не плака над трупа. И не излезе пред камерата да разкаже. Не съобщи истината за убиеца — за това, че той беше силен демон. Защото след онова, на което беше свидетел, Холи разбра, че светът изобщо нямаше да е готов да узнае истината: че чудовища съществуваха.