Холи се намръщи.
— Хм… Госпожице Щорм? — прозвуча приглушен глас, които наподобяваше на стържене на метал по асфалт.
Тя обърна глава, докато отстъпваше от Зак и видя висок, мускулест мъж с късо подстригана коса, зелени очи и каменно лице.
Един от нейните бодигардове. Изглежда, че след събитията от миналата нощ бяха решили да излязат от сянката. И да не си играят на невидими.
Мъжът погледна към Зак.
— Този мъж досажда ли ви?
— Какво? — Зак пусна ръката ѝ. — Кой си ти, дявол да те вземе? — тежко издиша той и пристъпи крачка напред.
Което не се оказа добра идея, защото така си пролича ясно, че беше с около двайсет сантиметра по-нисък и с около петдесет килограма по-лек от стоящия пред него Херакъл. Бодигардът само се усмихна и присви рамене сякаш нямаше търпение да се поразкърши малко като срита нечий задник.
Холи поклати глава. Не тук. Само това липсваше на моравата пред дома ѝ, за да бъде щастието ѝ пълно.
— Всичко е наред — каза тя и отново погледна към Зак. — Доктор Хол вече си тръгва.
— Какво? Не, Холи, не! Двамата трябва да поговорим.
Тя се отдръпна още по-назад.
— Не, не трябва — колкото и да ѝ беше противно, опитваше се да направи така, че да приключи този разговор изключително вежливо. — С мен всичко е наред. Благодаря ти, че дойде, за да се увериш. Но няма нужда да идваш отново, Зак. Моят живот и моята работа… вече не те засягат.
Кога най-накрая щеше го проумее?
— Защото се чукаш с онова копеле Лайпен ли?
Разтърси я нова вълна от изблик на гняв. Яростта беше изкривила чертите на лицето на Зак и пламтеше в очите му. А тя си мислеше, че мъжът умее да се владее.
— Не, не за това. Макар че, знаеш ли какво? Май всъщност — да — продължи да се усмихва Холи. — Но най-вече, защото между нас всичко приключи. И стана още в момента, в който ти се изчука с Мишел.
Тя потропа с върха на обувката си по асфалта.
— Зак, наистина ти желая всичко хубаво. Но от тази минута стой по-далеч от мен, разбра ли?
Холи чу ръмженето, което изобщо не подхождаше на уравновесения професор, когото познаваше някога.
Толкова за подходящото време да скочиш в неизвестното със затворени очи. Бракът с този мъж щеше да бъде най-голямата грешка в живота ѝ.
Защото, ако беше останала със Зак, никога нямаше да успее да разбере колко е приятно…
„…да се чукаш с онова копелеЛайпен“.
* * *
Брюс Пайпър изчака, докато Холи се качи в автомобила си, а ядосаният професор се разкара. След което извади телефона и позвъни на шефа си.
— Мисля, че ще искаш да чуеш това — измърмори той. — Задникът я навести. Струва ми се, че някой трябва да… поговори с него.
На него лично щеше да му достави удоволствие да поотупа това магаре, което гледаше на него като на нищожество. На Брюс и преди му бяха хвърляли такива погледи и това винаги го беше изкарвало извън кожата му.
— Ако искаш, аз с най-голямо удоволствие…
Той замълча, докато слушаше отговора на шефа си.
— А-а, така си и мислех, че сам ще искаш да се оправиш с него — Брюс не можа напълно да скрие разочарованието си. Но той знаеше, че шефът му обича от време на време да си цапа ръцете.
Професорът дори нямаше да разбере какво точно го беше блъснало в стената.
* * *
Найл чакаше уважавания доктор Захария Хол в лабораторията на третия етаж в „Брайтън Хол“.
Нямаше занятия. Студенти — също. Найл оглеждаше залата с любопитство. Върху стените висяха скици на части от човешко тяло. В предната част на стаята, до бюрото, стоеше скелет. Навсякъде имаше разпръснати книги. По стените бяха закачени бели лабораторни престилки. Миризмата на хлор изпълваше въздуха и дразнеше носа му.
Вратата се отвори със скърцане. Погълнат от книгата, която държеше в ръцете си, в помещението влезе доктор Хол. Той автоматично заобикаляше столовете и лабораторните маси, без да отмества поглед от страниците. Найл стоеше, кръстосал ръце пред гърдите си и изчакваше.
Мъжът рязко спря. Повдигна глава и…
И демонът се усмихна.
— Бу!
Той беше оставил слънчевите си очила в джипа и сега очите му блестяха в полунощно-черно.
— Боже господи! — подскочи Зак и книгата, която четеше — учебник по анатомия, ако се съдеше по кървавочервените илюстрации — падна на пода. — Как попадна тук? Как…