— Спокойно, Зет — усмивката на Найл се стопи. — Влязох през вратата, както всички обикновени хора. Нали знаеш, онова нещо, което може да се отваря и затваря.
Лицето на професора побеля.
— Тя те е изпратила, нали? По дяволите, мислиш, че не зная кой си ти? Всички знаят, че ти… че ти…
Найл се изправи.
— И кой съм аз?
Сините очи на Зак се стрелнаха към вратата, но после отново се върнаха върху Найл.
— Престъпник — беше казано шепнешком. — Вероятно дори убиец. Чувал съм какво говорят хората за теб, Лайпен. Зная всичко.
Мъжът не знаеше нищо. Демонът се отблъсна от лабораторната маса, на която се беше опрял, и се насочи към малоумника, който отстъпваше назад при всяка негова крачка напред.
— Смяташ, че знаеш всичко за мен, така ли?
И Холи е смятала да се омъжи за тази мижитурка?
Мъжът беше прекалено мекушав. Тя щеше да умре от скука край него.
Холи имаше нужда от огън. И страст. А не от смъртния тъпак, който беше достатъчно глупав, за да позволи на жена като нея да му се изплъзне.
— Аз… аз зная, че ти носиш само неприятности — брадичката на мъжа затрепери. — И Холи няма нужда от теб в леглото…
Найл бързо се придвижи напред и допря нос в този на професора. На демона изобщо не му хареса как прозвуча името на Холи от устата на доктора. Никак не му хареса. Приливът на сила го изпълни. Би било толкова лесно да се вмъкне в съзнанието на задника и да изтрие оттам всичките му спомени за Холи.
Толкова лесно.
— Това, от което няма нужда Холи… — процеди Найл, докато едва удържаше самоконтрола си — е задник като теб, който се опитва да се върне в живота ѝ.
Устните на Захария трепнаха в усмивка.
— Защото сега има теб ли? Мислиш, че след като си я изчукал и…
— Да, изчуках я. И се наслаждавах на всяка секунда — умишлено провлачи думите демонът.
Първи загуби самоконтрол загубенякът. Само за секунда. Той извика и се нахвърли със стиснати юмруци върху Найл.
Глупави смъртни!
Найл отстъпи встрани, замахна с ръка и накара въздуха около него да се раздвижи. Доктор Хол го пропусна, но невидимият юмрук го намери и той, стенейки, се стовари върху лабораторната маса, преди да се свлече на пода.
Демонът се загледа в мъжа, като клатеше глава.
— Тук съм с визита на вежливост, но ако искаш да поразмахаме ръце… — Найл знаеше много добре, че усмивката му изглежда зловещо, защото отразяваше мислите му. — Аз ще бъда повече от щастлив.
О, да, и дори щеше да го направи по старомодния начин. Без да използва демоническата си сила. Само бърз обмен на юмруци, докато единият от тях не паднеше на земята.
А това несъмнено нямаше да е той.
Захария остана да лежи на пода, без да предприема опит да се изправи.
— Аха, така си и мислех — Найл клекна до него. — Имал си шанс с Холи. Но си го… проспал. Така че, сега се разкарай, защото тя е моя. А аз не обичам да деля.
Обаче не можа да се сдържи и подкрепи последните си думи с внушение.
„Защото тя е моя!“
Смъртният премигна и после бавно кимна.
Удовлетворен от резултата, макар и временно, Найл се изправи и излезе от лабораторията, като игнорира слабичката брюнетка с огромни, ужасени очи, която стоеше до вратата.
Извади мобилния си телефон и усети как желанието му се разгаря. Искаше да види отново Холи. Просто за да се убеди, че всичко с нея е наред. Просто за да… По дяволите, желаеше я!
— Брюс? Да, оправих се с това. Тя къде е?
Отговорът не го изненада и той стисна телефона.
— Дръж се в сянка. Идвам след малко.
Напоследък все му се струваше, че Холи не беше охранявана достатъчно добре. Освен ако не се намираше в обятията му.
***
След заминаването на Лайпен Захария бавно се изправи. Усещаше, че ръцете му треперят, но не можеше да направи нищо, за да ги спре.
— Зак? — разнесе се от дясната му страна притесненият глас на Дениз.
Дениз! По дяволите! Момичето се опитваше да привлече вниманието му през последните два месеца, но безрезултатно — това просто не го вълнуваше. Липсваше интерес от негова страна.
— Върви си — изръмжа Зак. Точно сега нямаше никаква нужда от нея.
Такива въртиопашки имаше в прекалено изобилие. И докато ги чукаше, дори не забеляза как руши живота си.
Грешка след грешка.
Беше толкова привлечен от тях, че не обърна внимание какво държеше в ръце.
Докато не стана прекалено късно.
Сега всичко в живота му се рушеше.
И разпадаше.
— Но аз го видях… Ти трябва…
— Върви си!
Пълничките устни на момичето се нацупиха, но тя се обърна и избяга от лабораторията. По дяволите, Дениз се превръщаше в истински проблем. Трябваше да приключи с нея колкото се можеше по-скоро. С нея и с… Найл.