Захария затвори очи, но все още продължаваше да вижда тези на демона — тъмни и черни. И втренчени в него.
И Холи беше предпочела този негодник?
Не, не, това беше просто невъзможно. Да, разбира се, тя имаше право да се сърди, но… този изрод?
Престъпник, главорез… И тя му позволяваше да я докосва?
Захария притисна с ръка хълбока си. Беше се врязал в ръба на масата и знаеше, че удареното ще го боли поне още няколко дни. Холи беше насъскала срещу него новия си любовник. Беше го накарала да дойде тук и да заплашва.
Чудесно! Щом тя предпочиташе така…
Беше се уморил да я спасява, а сега всичко сочеше натам, че Холи не беше заинтересована в спасяването си.
Не, тя искаше любовника си — копелето.
Майната й! И на Лайпен също.
Тези черни очи…
По тялото на Захария премина нова тръпка. Той никога по-рано не беше виждал подобно нещо. Толкова пусти. Толкова тъмни и студени. А в следващата секунда — пламтящи от гняв. Не, такива очи не беше виждал никога. И много се надяваше да не види повече.
Очи на убиец.
* * *
Ким беше изчезнала. Холи гледаше към празното болнично легло и усещаше как коремът ѝ се присвива от лошо предчувствие. Тя отстъпи назад и погледна към униформения полицай, който трябваше да я охранява.
— Хм, къде е Ким?
Той примигна, сякаш беше заслепен от насрещни фарове, след което изруга и буквално се хвърли в стаята.
— Отидох до тоалетната… точно за две минути…
Холи поклати глава. Две минути. Повече от достатъчно, за да може Ким да се измъкне незабелязано.
Но защо беше избягала?
Причините бяха две: или беше уплашена, или просто се криеше. А Холи изобщо не можеше да реши какво движеше Ким.
Ченгето бързо говореше нещо по радиостанцията, и Холи разбра, че лудницата щеше да се отприщи всеки момент. Пациентите, които се намираха под защита на полицията, не можеха просто ей така да се измъкват. Но Ким беше успяла да го направи.
Холи тръгна по коридора, като внимателно се оглеждаше. Съвсем скоро беше минало времето за обяд и затова навсякъде гъмжеше от хора. Пациенти в болнични дрехи сновяха насам-натам, като много от тях бутаха Стойките си с лекарства. Между отделенията се суетяха медицински сестри. На рецепцията уморена блондинка вдигаше неспирно звънящите телефони и даваше информация.
Навсякъде имаше прекалено много движение. Идеален момент за бягство. Или за… отвличане? Холи не можеше да пренебрегне пипалата на страха, които се увиха около гърлото ѝ. Да, съществуваше вероятност Ким да не си е тръгнала доброволно. А Холи изобщо не предпочиташе да се е случило точно това.
Натисна копчето на асансьора и погледна през рамо. Ченгето все още стоеше пред вратата на стаята на Ким и продължаваше да говори по радиостанцията, но очите му не се откъсваха от нея. Тя доста често беше виждала това подозрение в очите на полицаите. Затова поклати глава и се обърна. Точно в този момент тих звън оповести спирането на асансьора на етажа. Вратите се отвориха с тихо съскане и тя се озова лице в лице с… Найл.
— Какво…
Погледът му я прикова на място. Той пристъпи напред и задържа вратите с ръка, за да не се затворят.
— Къде е момичето?
— Изчезнала е — Холи махна с ръка към стаята. — Ченгето не е видяло нищо. Не зная дали Ким си е тръгнала сама, или са я…
Найл я хвана за ръката и я издърпа в асансьора. Вратите му се затвориха и блокираха болничния шум от коридора.
— Отвлекли?
Тя само мрачно кимна.
Асансьорът бавно потегли надолу. Останаха три етажа… два… Изведнъж той рязко спря. О, не! Тя не беше любителка на затворените пространства. Откакто случайно не се беше затворила в шкафа на майка си по време на игра на криеница. Когато Питър най-накрая я намери, тя се беше превърнала в треперещо кълбо, залято от сълзи и прегракнало от хлипане.
— Найл… — Холи се придвижи към него. Той можеше да се възползва от силата си, за да…
Но Найл я целуна. Обхвана лицето ѝ в ръце, повдигна брадичката ѝ и я целуна така, сякаш утоляваше глада си.
Еха!
Ръцете ѝ се обвиха около раменете му. Езикът му нахлу в устата ѝ с топла и влажна ласка, която накара зърната на гърдите ѝ да се втвърдят. Той правеше такива неща с устните си, че…
„Точно от това имах нужда!“
Найл бавно повдигна глава. В очите му бушуваше огън.
— Трябваше да усетя вкуса ти — дрезгаво каза той.
Това не бяха думи, които една жена можеше да чуе всеки ден. Какво друго можеше да я убеди в собствената ѝ сексуалност? И да я накара да забрави за страха, който я беше държал будна цяла нощ?