Когато беше малка, всяка неделя ходеше на църква. Седеше на пейката и слушаше свещеника, който говореше за изкушенията и пътя към Ада.
„— Този път е много лесен — тя все още чуваше този глас с южняшки акцент с разтеглени гласни и омекотени съгласни. — Мракът е силен, а силата изкушава“…
Как?
— По-добре да не знаеш — гласът на Найл беше дрезгав и мрачен.
Устните ѝ се разтвориха. Той не…
— По-добре да не знаеш какво съм видял или извършил — продължи той. — Истина е. Дълбоко в себе си се самозалъгваш и искаш сама да повярваш в заблужденията си, че не съм толкова лош. Че съм добър — каза той и тъжно поклати глава. — Любима, аз никога не съм бил добър.
Но не беше и зло. Всичките ѝ инстинкти го крещяха. А той през цялото време се опитваше да я уплаши. И да я отблъсне от себе си. Защо, по дяволите, го правеше?
— Найл, никога не съм те смятала за рицар на бял кон — трябваше да е сляпа, за да не го види. — Аз те познавам. И винаги съм знаела кого съм пуснала в леглото си.
Да, тя не знаеше всичките му тайни, но с течение на времето щеше да ги узнае.
— Ти не…
— Аз те желаех — Холи върна брадичка. — И все още те желая. С всичките ти минали прегрешения.
Ноздрите му потрепнаха, след което той огледа паркинга наляво и надясно.
— Тук има прекалено много хора.
Да, така беше. И тук беше последното място, където можеха да се изричат тайни.
— Ела с мен в моя Рай — повтори този път Найл тихо, почти с шепот.
В този момент Холи се почувства като библейската Ева, изкушена от змията.
Силата изкушава…
По дяволите, всичко това! Тя винаги беше обичала да отхапва от забранените плодове. Затова само кимна с глава в знак на съгласие.
* * *
Най-после. Ким Уент вдиша и отпусна длани, стиснати в юмруци. Най-накрая Холи и нейният демон се бяха насочили към колите си. Влюбените гълъбчета бяха избрали най-неподходящото време и място, за да си гукат.
Почеса се. Кожата под болничната униформа я сърбеше, но нямаше особен избор. Трябваше да се спре или на лекарската униформа, или на тънкия халат, които имаше разрез с лепки по целия гръб, и от който беше видно всяко дупе. Тя беше избрала униформата. Грабна я и се изплъзна, когато онова ченге беше започнало да се занася със сестрите.
Ким огледа паркинга. От едната страна се намираше оживена пресечка. Няколко таксита чакаха до тротоара. Тя можеше да притича дотам и да се качи на най-близкия автомобил. За плащането, щеше да се вълнува после. Основната ѝ задача беше да изчезне от града по най-бързия начин.
Главата ѝ пулсираше, но тя много добре осъзнаваше късмета си. Лудата, която ѝ се нахвърли, смяташе да я убие, а не просто да ѝ причини едно сътресение.
Но ако не се махнеше веднага оттук, вторият път можеше и да е по-зле.
Гласът на злото все още звучеше в главата ѝ:
— Ще те убия, шибан демон такъв! Ще те убия!
Ким нямаше представа откъде онази жена знаеше тайната ѝ. Тя винаги се беше отнасяла много внимателно към използването на дара си. Силите ѝ бяха много малки и затова предпочиташе да се смесва с тълпата. Откакто беше навършила тринадесет, сред хората се чувстваше много по-уверена, отколкото сред демоните. Но онази крещяща кучка знаеше тайната ѝ.
„Откъде?“
Много от демоните, с които срещаше, дори не подозираха за истинската ѝ същност. Още от дете беше разбрала, че колкото по-малко сили притежаваш, толкова по-лесно можеш да се промъкнеш покрай радара на по-силните си себеподобни. Изглежда, че по този начин майката природа поддържаше системата в равновесие. Не можеш да навредиш на онова, което не виждаш. Имаше дни, когато Ким смяташе способността си да се прикрива за своята най-голяма сила. И това трябваше да ѝ помогне много сега. Веднага след като напуснеше града, можеше да се слее с тълпата и да изчезне.
„Ще бъда в безопасност. Скоро!“
След като автомобилът на Холи се скри зад ъгъла, Ким се втурна към наредените таксита. Тя не искаше да разговаря с нея. Холи сигурно беше бясна заради ровенето из книжата в кабинета ѝ, така че не можеше да разчита на помощ от нейна — страна.
Както и от страна на Найл… Демонът не беше известен с помощта си към изпадналите в беда.
Две от такситата потеглиха. О, не!
Остана само един автомобил. Толкова близо. Яркожълта боя. Толкова дяволски близо. Ким се протегна… И видя с периферното си зрение дълга черна пола. Обърна бързо глава наляво и срещна сияещия поглед на усмихната жена.