— О, извинете — изрече непознатата. — Това вашето такси ли е?
Гърлото на Ким пресъхна. Тя погледна към това уж симпатично лице и очи, в които светеше доброта…
Не, по дяволите, не!
Ким познаваше това лице. Миналата нощ беше тъмно и само светлината на фаровете отвън се процеждаше през щорите, но тя никога нямаше да забрави това лице.
— Отстъпвам ви го — Ким направи крачка назад и удари босия си крак о бордюра.
Не беше успяла да намери обувки в болницата.
Жената погледна към голите ѝ стъпала и се намръщи.
— Добре ли сте?
Трябваше да се махне оттук.
— Хей! — шофьорът на таксито подаде глава през прозореца. — Дами, да ви откарам?
Погледът на Ким се насочи към него. „Помогнете ми!“ —произнесе тя само с устни.
Непозната жена се приближи и вдигна ръце, сякаш за да я прегърне… и в рамото ѝ се заби игла.
— Приятелката ми не се чувства добре — обясни непознатата на шофьора. — Мисля, че просто ще постоим малко тук. Благодаря, все пак.
На Ким ѝ се стори, че ярката слънчева светлина започна да отслабва. Тя поклати глава и се опита да повтори: „Помогнете!“, но езикът в устата ѝ беше подпухнал и уголемен и затова не успя да изрече нищо. Можеше единствено да гледа… не, да се мъчи да гледа. Стана прекалено тъмно и грохотът на сърцето ѝ заглуши всички останали звуци.
Не.
— Ако е болна, мога да помогна. Мога да…
„Помогнете ми!“
Тя почти не чуваше заради шума на кръвта в ушите си.
— Ще дойдат да ни вземат, не се притеснявайте — сега гласът на жената беше станал по-рязък. — Тръгвайте! Той… Той скоро ще бъде тук.
„Не, не ме оставяйте тук! Моля ви!“
Може би Холи беше някъде наблизо? Тя сигурно нямаше да позволи на тази луда да я вземе със себе си.
Краката на Ким се подкосиха.
Или Найл. Тя беше готова да го моли за помощ…
Ръцете на жената я подхванаха и задържаха.
— Всичко е наред, хванах те!
Хванах те!
По страната на Ким се търколи сълза.
Таксито тръгна. Тя чу движението на гумите по асфалта.
Не, втория път определено нямаше да ѝ провърви.
Мракът я погълна.
Глава 13
— Имаме проблем — обяви Колин още е нахлуването си в кабинета на МакНийл. — Жерт… хм… Капитане?
Дени МакНийл стоеше близо, дори прекалено близо, до Смит. Ръцете му бяха върху раменете ѝ и…
Мамка му! Ама тези двамата какво? Срещаха ли се… И дори не се криеха, тук в участъка?
Смит изправи рамене и се отдръпна от МакНийл.
— Да. И това е всичко, което трябва да знаете за случая Джеймисън.
На кого?
МакНийл кимна и светлината проблесна върху плешивата му глава.
— Ще продължим това съвещание после.
О, проклятие!
Ама те какво, да не смятаха, че наистина ще се върже на тази глупост?
Смит мина покрай него. Погледна го в очите и после му намигна.
Очите на Гит се разшириха от изненада. Смит? И му намигна? Макар че сега изглеждаше все още леко напрегната, през изминалите дни направо побягваше, щом я приближеше.
Дали това подобрение не се дължеше на посещенията ѝ при Емили?
Може би Смит не се страхуваше от чудовищата така, както по-рано? Не че можеше да я вини за страха ѝ. И то след всичко, което беше преживяла.
— Детектив?
Колин осъзна, че все още гледа след нея, и съдейки по гласа на капитана, последният никак не беше доволен от това.
Какво още не знаеше?
— Затвори вратата и разказвай, какво, по дяволите, става?
Гит затвори вратата с пета.
— Ким Уент е изчезнала от болницата преди двадесет минути.
— Проклятие! — МакНийл се отпусна в стола си. — Сама или…
— Не се знае — Колин смяташе, че щеше да бъде най-добре, ако Ким сама беше решила да избяга и да се скрие.
Капитанът повдигна въпросително вежди.
— Пресата знае ли?
— Холи Щорм е била там, когато дежурният полицай… хм… е открил отсъствието ѝ.
— Ама, разбира се, къде на друго място да бъде — последва тежка въздишка. — Щорм е… мамка му, навсякъде тези дни. Ако стане убийство, симпатичното ѝ лице веднага се появява и тя набутва микрофона си в лицата на ченгетата ми.
Да, точно така беше.
— Вземай екипа криминалисти. Да огледат всичко там, а после си завлечете задниците в дома на Уент.
Колин кимна и се обърна, за да излезе.
— Гит, направи ми услуга — разнесе се гласът на МакНийл зад гърба му. Много по-тих от обикновено.
Детективът спря и се обърна.
— Забрави какво ти се е сторило, че си видял в този кабинет, ясно ли е? Смит е истинска дама и аз не искам името ѝ да се спряга от клюкарите в участъка.