Капитанът явно наистина беше загрижен за нея. Колин щеше да бъде много по-малко изненадан, ако МакНийл се преобразеше в нещо пред него.
— Аз… хм… разбира се, капитане.
— Сериозен съм, Гит. Нито една шибана думичка. Или ти, заедно с доброто ченге — твой партньор — няма да можете да си вдигнете задниците от бюрата от писане.
Колин само присви рамене. Не реагираше добре на заплахи.
— Смит не е от тези, с които можеш да си поиграеш!
Не, Смит изобщо не беше от тях. Знаеше го, защото тя му напомняше за Емили. Същият остър ум и същият железен дух, който им беше позволил да оцелеят след преживените кошмари в миналото.
— И аз не си играя — тихи думи. И смъртоносни. — Забрави какво видя.
— Не се притеснявайте, капитане. Никога не съм обичал клюките — той не беше в близки приятелски отношения с хората от отдела. Беше допуснал до себе си само Брукс. Не можеше да поеме риска. Ами ако някой друг узнаеше тайната му?
Гит отново посегна към дръжката на вратата.
— И двамата знаем, че Уент няма да е в дома си.
Така беше, но протоколът си е протокол. И трябваше да бъде следван.
— Когато приключиш там, иди в „Парадайз Фаунд“. Тя е демон. Може би Найл ще знае как да я открием.
Демон ли? И откъде знаеше капитанът?
Колин отвори вратата. Явно видът му е бил много изненадан, защото зад гърба му се разнесе тих смях.
— В този град не само Щорм има информатори, детектив.
* * *
В „Парадайз Фаунд“ Найл се срещна с трима демони. Жена, в чиито тъмно-шоколадови коси ефектно биеха на очи красиви светли кичури. Мъж с татуировки по цялото тяло. И с още един мъж, облечен в ефектен костюм от три части. Холи слушаше поръченията на Найл и се надяваше поне един от тримата да успее бързо да открие Ким. И то жива.
Когато демоните излязоха, след като ѝ хвърлиха няколко коси погледа, тишината, настъпила в клуба, беше оглушителна.
Насаме с Найл.
“Ако знаеше, какво съм вършил… Дори нямаше да ме докоснеш.“
Холи се надяваше да поговорят. И да си изяснят ситуацията. И двамата имаха прекалено много тайни. Но сега, докато стоеше лице в лице с него… разговорите не бяха сред първите точки на списъка ѝ с желания.
— Те ще позвънят в рамките на няколко часа и ще разкажат какво са успели да открият — Найл влезе зад бара, наля си уиски и го изпи на една голяма глътка. — Пейшънс е в приятелски отношения с почти всички демони от Атланта. И всички те или ѝ дължат услуга, или искат да я чукат. Така че, ако някой от тях е чул за твоето изчезнало момиче, първо ще разкажат на нея.
„Те или всички ѝ дължат услуга, или искат да я чукат…“
— И ти ли искаш? — тихо попита Холи.
В тишината на клуба тракането на токчетата ѝ по пода беше оглушително. Да си в „Парадайз Фаунд“ сега изглеждаше просто… нереално. Никакви вампири. Никакви вещици.
Просто двамата с Найл.
— Да искам какво? — пръстите му здраво стиснаха чашата.
— Да я чукаш — горчивината върху езика ѝ напомняше на ревност. Пейшънс Джеймс беше невероятна красавица. Можеше да мине дори за сукуба. Висока. Стройна. И слаба като балерина. С външност на фотомодел. И при това — демон. Силна, също като Найл.
— Вече я изчуках.
Холи се намръщи и чашата в ръката му се пръсна на парченца. Найл премигна и погледна надолу.
— По дяволите, любов моя, дори не знаех, че можеш да вършиш такива неща.
Тя също не го знаеше. Дали наистина го беше направила? И как, интересно?
Найл изтръска парченцата стъкло от ръката си на плота.
— Подозирам, че точно сега трябва да кажа нещо от сорта, че тя не означава нищо за мен или някаква подобна глупост?
— А това така ли е?
Той присви рамене.
— Пейшънс винаги ми е харесвала. Тя, разбира се, е хладнокръвен убиец и е много лоялна.
Не точно така се описваше жена, с която си се търкалял една нощ в леглото.
— Тогава защо сега не си с нея?
„Защо си с мен?”
Демонът опря длани в мраморния плот, без да обръща внимание на стъклените парченца.
— А ти защо сега не си с твоя смотан професор?
— Защото хванах моя смотан професор да се чука с блондинка, която искаше да получи отлична оценка на изпита — Холи стисна юмруци. — Аз може и да не съм убийца, но никой не може да ме обвини, че не съм лоялна.
Найл изсумтя.
— Значи не искаш този задник да се върне при теб?
— Не! Не, аз искам… — тя затвори уста. Може би щеше да бъде по-добре, ако изобщо забравеше за отговора на този въпрос.
— Какво? Какво искаш ти? — той се прехвърли през плота на бара. Само с едно движение.