— Какво? — едва се удържа да не зяпне тя.
— И той тъкмо възнамеряваше да ни разкаже всичко — това беше заплаха.
Демонът се изправи на колене.
— Не… Освен ако не изпълните условията ми.
Я го гледай в какъв смелчага се превърна! Проклятие, защо всеки искаше да се пазари с него? Той какво? Да не би да имаше вид на демон, който търси сделка? Това беше глупава легенда и мъжът в краката му трябваше да го знае. Демоните ненавиждаха сделките. И то основно защото не държаха на думата си. А тъй като от незапомнени времена някой се беше изтарикатил да излъже хората за някаква сделка с дявола… това все още се тиражираше в пространството.
— Аз не сключвам сделки.
Холи тихо изсумтя и Найл се усмихна. Добре де, тя беше единственото изключение от това правило. И я виж докъде се беше докарал? Тя го сплиташе на възел, а той през цялото време беше толкова възбуден, че почти не можеше да мисли разумно.
Непознатият бавно се изправи и вирна брадичка.
— 3-значи, н-няма да н-намерите м-момичето…
О, определено се мислеше за мъж с железни топки. Съвсем не на място. Найл само махна с ръка. Един от съборените столове прелетя през помещението, удари демона в гърдите и отново го събори на земята.
— По дяволите, Найл! Ченгетата са точно зад вратата! — и Холи се хвърли напред. Спря до демона, намръщи се и изрече: — Хм… Как се казваш?
Нима беше решила, че ако се държи мило и загрижено, мъжът ще проговори?
— Холи, стой далеч от него!
Дори не беше настояване. А просто изръмжана заповед.
Тя раздразнено го изгледа.
И какво от това? Той не смяташе отново да рискува с безопасността ѝ. Когато Холи не помръдна, Найл я хвана за китката и я придърпа към себе си.
След малко демонът отмести стола и отново се изправи на крака. Но този път много по-бавно.
— К-казвам с-се С-сайлъс К-кинг.
— Къде. Е. Момичето? — Найл никога досега не беше виждал или срещал този демон.
Сайлъс сви ръцете си в юмруци.
— Имам нужда от твоята помощ.
Аха, право в десетката! Той се беше съгласил да помогне само на една жена, при това упорита журналистка, и гледай докъде се беше докарал — всеки да иска помощ от него.
— Сайлъс, аз работя така: ти ми казваш къде е момичето и си отиваш от моя „Рай“ жив и здрав. Или можеш…
— Защо искаш да ти помогне? — Холи. Пак това нейно репортерско любопитство.
— Имам син — гласът на мъжа престана да трепери, но сянката на страха остана в погледа му. Добре. Явно не беше чак такъв голям глупак, за какъвто го беше взел Найл в началото. — Той е на тринайсет и… тъкмо започва да придобива силите си.
Найл се почувства така, сякаш някой стовари юмрук в корема му. И се досещаше към какво клони Сайлъс. Знаеше го.
— Аз съм слаб демон — и той тръсна глава. — С труд контролирам огъня, но той… той е съвсем различен.
Найл затвори очи за секунда и ги отвори точно когато Сайлъс продължи:
— Но момчето ми гасне с всеки ден. Докоснато е от мрака.
Видя и как трепна Холи.
— Не искам да го загубя — заговори по-бързо нещастният баща. — Не искам той да започне с наркотиците или да се самоубие. По дяволите, той вече се опита веднъж да си пререже вените. Ти трябва да ми помогнеш, ти…
— Ще ти помогне — в гласа на Холи прозвуча абсолютна увереност. Найл се обърна към нея и видя болката, изписана върху лицето ѝ. Спомни си за брат ѝ.
Слабост.
Той трябваше да я изкорени още сега, преди да я станало прекалено късно.
Но от думите на мъжа, нещо в гърдите му се размърда.
Само не още едно дете. Не и още един демон, принуден да се самоунищожи.
Може би той щеше да успее да му помогне? Или Доктор Чудовище?
А може би трябваше да започне да изпълнява плановете си.
Затова просто кимна.
— Разкажи ми за момичето, а аз ще видя какво мога да направя за твоето момче.
Сайлъс учудено отвори уста, след което попита с много колеблив глас:
— Даваш ли думата си?
Сякаш имаше значение.
— Да.
— Разкажи ни — призова го Холи. — Не разполагаме с толкова много време.
— Видях две жени до болницата на Рийд. Вашето момиче — явно нещо му беше станало лошо, заедно с… приятелка. Която ѝ помагаше.
Всяка клетка в тялото на Найл замръзна.
— Приятелка?
— Да, блондинка. Върху главата ѝ беше увит шал, но се беше показал кичур коса. Освен това носеше големи слънчеви очила…
Също както и кучката, която беше изпратила студентите да подпалят клуба му.
— Тя каза на мъжа, че ще се погрижи за… нея. И че чакат приятел да ги вземе…
— И ти просто си тръгна и ги остави? — Холи говореше тихо, но Найл усети как гласът ѝ вибрира от гняв.