— Земята вече я няма — промърмори с безразличие Макхари.
— Да, старче. Но Марс не е никак лоша планета. Ще свикнеш… Разбира се, няма да ти достига зеленина…
— Земята вече я няма — повтори Макхари като вцепенен.
— Радвам се, че прие това спокойно, старче — каза Арчър. — Все пак беше съвсем неочаквано за теб. Струва ми се, че вече можем да летим. Ще отида да проверя уредите.
Той стана и се отправи към малкия кораб.
Макхари извади пистолета. Изстрел — и лейтенант Арчър изчезна. След това Макхари се изправи и тръгна към ракетата. Прицели се, стреля — част от ракетата също изчезна. След шест изстрела с нея беше свършено.
Като напъха пистолета в кобура, Макхари тръгна на път — към червеното петно храсталаци на хоризонта.
Докосна с ръка рамото си — на него отново седеше Дороти, както през всичките тези четири или пет години, които прекара на Крюгер-III. Като нежна и мека женска ръка.
— Не тъгувай, Дороти — каза. — Ще я намерим. Може би е паднала в ония храсталаци. А когато я намерим…
Пред тях като стена се изправи джунглата, червената джунгла. Изскочи тигър — розоват, с шест лапи, с огромна като бъчва глава. Макхари се прицели и натисна спусъка. Видя ослепително зеления пламък. Само миг, но какъв прекрасен миг!
— Видя ли, Дороти? Това беше зелено, този цвят го няма на нито една планета, освен на онази, към която ще полетим. Зеленият цвят е най-красивият цвят в цялата Вселена! Аз знам една зелена планета, тя е по-прекрасна от всичко на света. Това е моята родина, Дороти. Ще ти хареса, ще видиш.
— Разбира се, Мак — отговори Дороти.
Ниският гърлен глас на малкото създание му беше много добре познат. Не се изненада, когато му отговори — тя винаги му отговаряше. Макхари помилва малкото същество, седнало на голото му рамо. Като че ли го докосваше мека нежна ръка.
Той обгърна с поглед кафявата равнина, осеяна с кафяви храсти, виолетовото небе, на което блестеше тъмночервеното слънце. И се усмихна. Скоро ще намери кораба, ще свали от него апаратите и тогава ще може да се върне на Земята.
При зелените хълмове, при зелените поля, при зелените долини.
Отново погали ръката, докоснала рамото му, и се огледа. И навлезе в червените джунгли.