Набра номера вкъщи и попита:
– Какво е станало?
Гласът на Каролин трепереше.
– Гари, нещо се е случило с мобилния ти телефон. Звънях, а ти не вдигаше. Какво му има?
– Бях го изключил.
– Изключил си го? От един час се опитвам да се свържа с теб, вече трябва да отида за момчетата, но не мога да изляза! Не зная какво да правя!
– Каро, какво е станало?
– Отсреща на улицата има някой.
– Кой?
– Не знам. В една кола. Не знам кой е. Седи там повече от час.
Главичката на члена му се разтапяше като края на запалена свещ.
– Отиде ли да погледнеш кой е вътре?
– Страх ме е. От полицията ми казаха, че улицата е общинска и нищо не могат да направят.
– Прави са. Така е.
– Гари, някой отново е откраднал знака на „Невърест“! – тя направо хлипаше. – Прибрах се на обед и го нямаше. И когато погледнах навън, видях онази кола, а на предната седалка седи някой.
– Каква кола?
– Голямо комби. Стара. За първи път я виждам.
– Там ли беше, когато се прибираше?
– Не знам! Но сега трябва да отида да взема Джоуна, а не искам да изляза, защото знака го няма и онази кола...
– Алармената система работи, нали?
– Но ако ги заваря в къщата...
– Каролин, скъпа, успокой се, ще чуеш алармата...
– Счупени стъкла, виеща аларма, онези приклещени вътре, те сигурно са въоръжени ...
– Чуй, чуй, чуй... Каролин? Ето какво ще направиш. Каролин? – Страхът в гласа ѝ, нуждата, която този страх издаваше, пришпорваха възбудата му; ощипа се през панталоните, за да се върне към реалността. – Набери ме от мобилния телефон. След това излез, качи се в колата и се спусни по алеята. Когато се изравниш с онзи отсреща, спри и го питай през прозореца какво прави там. През цялото време аз ще бъда с теб. Съгласна ли си?
– Добре, добре. Ей сега ще те набера.
Докато чакаше, си представяше пламналото, солено, меко като наранена праскова лице на разплаканата Каролин, шумното подсмърчане при преглъщането на слъзната течност, широко отворената ѝ уста, готова да го поеме. Цели три седмици да не почувства нищо, нито едно трепване дори в мъртвия плъшок, от който изтичаше урината му; да повярва, че Каролин никога повече няма да има нужда от него и че той никога повече няма да я пожелае, а след това, при първия знак от нейна страна, главата му да се замае от страст: ето това беше бракът, който познаваше. Телефонът му зазвъня.
– В колата съм – обяви Каролин след обичайното за мобилните телефони мимолетно забавяне. – Давам назад.
– Не е зле да запишеш номера му. Запиши го, преди да спреш до него. Нека те види, че го записваш.
– Добре, добре.
В дрънчаща миниатюра чуваше тежкото дишане на голямо животно на нейния форд, усилващото се „омммм“ на автоматичната предавка.
– О, мамка му, Гари! – жално извика тя. – Няма го! Не е там! Сигурно ме е видял да излизам и си е тръгнал!
– Добре, чудесно! Нали точно това беше целта?
– Не, той ще завърти през съседната пряка и ще се върне, когато отмина!
Гари я успокои и ѝ даде наставления как да се приближи до къщата, когато се върне с момчетата. Обеща да не изключва мобилния си телефон и да се прибере рано. Сдържа се и не ѝ обясни какво е психическото ѝ състояние в сравнение с неговото.
Депресиран ли? Не беше депресиран. По многобройните прозорци на големия телевизионен екран се точеха лентички с ключовите показатели на процъфтяващата американска икономика. Акциите на „Орфик Мидланд“ се бяха качили с 1,38 за деня. Американският долар се подиграваше с еврото и размазваше йената. Вирджиния Лин се отби и предложи да продадат пакет на „Ексон“ на цена 104. От другата страна на реката се виждаше опустошената равнина на Камдън, Ню Джърси, от тази височина приличаше на издран и изчегъртан кухненски балатум. На юг слънцето сияеше гордо, източник на облекчение; Гари много се дразнеше, когато родителите му дойдеха на гости и времето по Източното крайбрежие се развалеше. Същото слънце огряваше сега и техния круизен кораб някъде на север от Мейн. На телевизионния екран в ъгъла се появи Кърли Еберле. Гари увеличи образа и усили звука, Еберле тъкмо казваше:
– Фитнес уред за мозъка, да, това не е лошо сравнение, Синди.
Водещите на „Всичко за бизнеса. Само за бизнеса“, за които финансовият риск беше само весел спътник на растящите възможности, закимаха мъдро.
– Фитнес уред за мозъка, чудесно – повтори водещата в опит за плавен преход, – а следващият ни материал е за една друга играчка, по която е полудяла Белгия. Производителят твърди, че този продукт може да се окаже по-голям успех от „Бийни бейбис“!
Дойде Джей Паско да помрънка за пазара на облигации. Момичетата на Джей се бяха сдобили с нова учителка по пиано, майка им си беше останала същата. Гари хващаше тук-там по някоя дума от монолога му. Нервите му бяха опънати като в онзи отдавна отминал следобед на петата среща с Каролин, когато и двамата вече така горяха от нетърпение да захвърлят целомъдрието, че всеки час му се струваше като гранитен блок, който окован с вериги затворник трябва да разбие с голи ръце...