Арон заби поглед в чинията си и се изчерви. Пристъпът на обич, която Гари почувства към най-големия си син, милият, честният, суетният, изчервяващ се негов син, беше някак си дълбоко свързан с гнева, който изведнъж, преди Гари да си даде сметка какво се случва, го тласна да скочи от масата.
– Върви по дяволите, Каролин! Вървете по дяволите с вашите шушукания! Отивам да подкастря шибания жив плет!
Джоуна и Кейлеб сведоха глави, като под обстрел. Арон като че ли виждаше целия си живот и най-вече бъдещето си в мазните плетеници по чинията си.
Каролин отговори с равен и тих, почти недоловимо потрепващ глас на несправедливо обиден човек:
– Добре, Гари, само ни остави да си довършим вечерята на спокойствие. Върви, моля те.
И Гари отиде. Излетя навън и като буреносен облак прекоси задния двор. Растителността край къщата изглеждаше восъчнобледа на струящата отвътре светлина, но още не се беше стъмнило напълно, в сумрака се очертаваха силуетите на дърветата на запад. В гаража свали от скобите бояджийската стълба с осем стъпала, като се олюля и завъртя с нея и едва не отнесе предното стъкло на форда, преди да възстанови равновесието си. Занесе я пред къщата, светна лампите и се върна за електрическите ножици и петдесетметровия удължител. За да не опира мръсния кабел в скъпата ленена риза, която, изненадано установи, още не беше сменил, го пусна да се влачи и намачка цветята. Съблече се и остана по тениска, но реши да не се преобува, защото се опасяваше, че ако спре за миг, ще загуби устрема си, ще легне на излъчващата събраната през деня топлина морава, ще се заслуша в щурците и в ту усилващите се, ту заглъхващи цикади и ще заспи. Физическото усилие донякъде проясни главата му. Качи се на стълбата и започна да подрязва тъмнозелените поклащащи се връхчета на живия плет, протягайки се докъдето смееше. И когато си даде сметка, че не може да стигне последните двайсет сантиметра към къщата, навярно трябваше да изключи ножиците, да слезе и да премести стълбата, но тъй като ставаше дума само за някакви си двайсет сантиметра и не разполагаше с неизчерпаеми запаси от енергия и търпение, той се опита да премести стълбата, както си стоеше върху нея, да я размърда все едно е на кокили, докато в същото време стиска в лявата си ръка включената ножица.
Нежното докосване, почти неусетното бръсване по дебелата месеста част в основата на десния палец, което усети, при проверката се оказа, че е направило дълбока кървяща рана, която в най-добрия от възможните светове щеше веднага да бъде прегледана от лекар в „Спешна помощ“. Но ако не друго, Гари беше принципен. Знаеше, че е твърде пиян, за да шофира сам до болницата в „Честнът Хил“, а ако помолеше Каролин да го закара, щяха да изникнат неприятни въпроси относно решението му да се качи на стълбата и да използва електрически инструмент в нетрезво състояние, което пък от своя страна щеше да доведе до признанието колко водка е изпил преди вечеря и като цяло да изрисува точно обратната картина на психическо здраве, която той целеше да създаде с подрязването на живия плет. Така че докато рояк пробиващи кожата и разкъсващи дрехите насекоми, привлечени от светлината на верандата, безпрепятствено нахлуваха в къщата през предната врата, която Гари не беше дръпнал след себе си, тъй като в шепите му струеше изненадващо хладна кръв, той се затвори в банята на първия етаж и протегна ръце над мивката, железните завъркулки на кръвта му приличаха на сок от нар, шоколадов сироп, отработено машинно масло. Пусна студена вода върху раната. От коридора пред незаключената врата на банята Джоуна го попита дали не се е порязал. Гари издърпа с лявата си ръка шепа тоалетна хартия, притисна я към раната и се опита отгоре да сложи лейкопласт, но заради кръвта и водата той не се залепи. Имаше кръв по тоалетната чиния, кръв по пода, кръв по вратата.
– Татко, влизат комари – обади се Джоуна.
– Затвори вратата и се качи да се изкъпеш. Ей сега ще дойда да поиграем на дама.
– Може ли на шах?
– Да.
– Но ти ще играеш без царица, топ, кон и офицер.
– Добре, върви се изкъпи.
– Нали няма да се бавиш?
– Няма.
Откъсна още едно парче лейкопласт от ролката и си се усмихна в огледалото, за да провери дали все още е способен на това. През тоалетната хартия продължаваше да се процежда кръв, стичаше се надолу по китката и отхлабваше лейкопласта. Той обви ръката си в кърпата за гости и с друг пешкир, добре навлажнен, забърса кървавите петна от банята. Отвори леко вратата и се ослуша, долови гласа на Каролин на втория етаж, миялката в кухнята, шуртенето на водата в банята на Джоуна. През целия коридор минаваше кървава пътека към входната врата. Гари клекна и движейки се настрани като рак, притиснал ранената си ръка към корема, забърса кръвта с пешкира. Кръв имаше и по сивите дъски на предната веранда. Стъпвайки на пръсти, за да не вдига шум, отиде в кухнята за кофа и парцал, а там, в кухнята, беше барчето с алкохола. И той го отвори. Пъхна бутилката с водка под дясната си мишница и отвъртя тапата с лявата ръка. Но докато надигаше бутилката, докато отмяташе глава за едно малко рефинансиране от изтънелите резерви, погледът му мина над вратата на барчето и зърна камерата.