4 В анализите на Ф. Риф (1922–2006) „терапевтичното общество“, родено от бума на психоанализата и психотерапията, се състои от индивиди, „освободени“ от всякакви наследени религиозни и исторически задължения и ограничения. – Б. пр.
3: ...подпухнали устни, щръкнали кръгли гърди, тесен ханш и...
3: ...под кашмирения пуловер, който ласкаво прегръща гърдите ѝ...
4: ...рязко напред, съвършените ѝ момински гърди нетърпеливо...
8: (впил поглед в гърдите ѝ)
9: (впил поглед в гърдите ѝ)
9: (погледът му неотклонно се връща към съвършените ѝ гърди)
11: (впил поглед в гърдите ѝ)
12: (представя си как докосва съвършените ѝ гърди)
13: (впил поглед в гърдите ѝ)
15: (поглъща с очи съвършените ѝ момински гърди)
23: (...притиска, съвършените ѝ гърди опират в...
24: ...оковите на сутиена, за да освободи бунтовните ѝ гърди.)
28: ...да докосне с розовия си език покритата с пот гърда...
29: ...фалически изскочилото зърно на облените с пот гърди...
29: Харесвам гърдите ти.
30: ...обожавам сладките ти едри гърди.
33: (Гърдите на ХИЛАРИ като два гестаповски куршума...
36: ...остър поглед, сякаш иска да прониже напомпаните ѝ гърди...
44: ...райски гърди с груба пуританска тривка...
45: ...уплашена, засрамена, притиснала хавлията към гърдите си...)
76: ...невинните ѝ гърди, сега скрити под войнишко...
83: Липсва ми тялото ти, липсват ми гърдите ти, липсва...
117: ...потъналите фарове проблясват като две млечнобели гърди...
И сигурно имаше още! Много повече отколкото можеше да запомни! А единствените двама читатели, които бяха важни сега, бяха жени! На Чип му се струваше, че Джулия го изоставя само защото в „Академично червено“ има прекалено много гърди и началото е тромаво, и че ако успее да поправи тези очевидни недостатъци в нейния екземпляр и най-вече в екземпляра, който беше разпечатал за Ейдън Прокуро специално на лазерен принтер на плътна жълта хартия, можеше да има надежда не само за финансовото му състояние, но и за шансовете му някога отново да освободи от оковите на сутиена простодушните млечнобели гърди на Джулия. Което към този час, както всеки предобед в почти всеки ден от последните месеци, беше едно от малкото занимания, в които с основание можеше да очаква да намери утеха от провалите си.
От стълбището изскочи във фоайето, където асансьорът беше готов да подложи на мъченията си следващия си клиент. През отворената врата към улицата Чип мярна как лампичката на едно такси угасва и колата потегля. Зороастър забърсваше калните следи по шахматния мраморен под.
– Довиждане, господин Чип! – подигравателно подхвърли той, не за първи път, когато Чип хукна навън.
От плющящите по тротоара едри капки се вдигаше студена мъгла от чиста влага. През мънистената завеса на струящата от козирката вода Чип зърна таксито на Джулия да натиска спирачки, светофарът беше светнал жълто. От другата страна на улицата също беше спряло такси, за да остави пътника си, и на Чип му мина през ума, че може да скочи в него и да нареди на шофьора да последва Джулия. Идеята беше изкусителна, само че пред реализирането ѝ имаше някои трудности.
Едната беше, че с преследването на Джулия вероятно щеше да извърши най-тежкото прегрешение от списъка с простъпки, заради които навремето юрисконсултът на колежа Д. в остро поучително адвокатско писмо го беше заплашил, че ще го даде под съд или ще го предаде на прокуратурата. Въпросните простъпки бяха измама, нарушение на договора, отвличане, сексуално посегателство, поднасяне на алкохол на непълнолетен студент, притежание и продажба на забранени вещества; но това, което най-силно беше уплашило Чип – и го плашеше и сега, – беше обвинението в „преследване“, в отправянето на „неприлични обиди“ и „заплахи“ по телефона, нахлуване в частна собственост и тормоз над младата жена.