Алфред огледа сериозно двамата си подчинени. Общуването не му беше силната страна.
– Помагахте ли на майка си в кухнята, докато ме нямаше?
Когато някой въпрос не интересуваше Чипър, той си мислеше за момичета, а когато си мислеше за момичета, в душата му пламваше надежда. И на крилете на тази надежда той се изсули от лабораторията и пое нагоре по стълбите.
– Питай ме колко е девет по двайсет и три – помоли началника Гари.
– Добре, колко е девет по двайсет и три?
– Двеста и седем. Питай ме друго!
– Колко е двайсет и три на втора?
В кухнята Инид оваля прометейския деликатес в брашно и го постави в голямата електрическа тенджера, в която можеше да изпържи девет яйца на очи едновременно. Затрака алуминиев капак – ряпата беше завряла. Сутринта остатъците от бекон в хладилника я бяха подсетили за дроб, сивкавият дроб беше подсказал гарнитура от ярко жълто и така се беше оформила Вечерята на отмъщението. За съжаление, когато се захвана да готви, откри, че беконът е само три резенчета, а не шест или осем, както смяташе. Сега се мъчеше да се убеди, че три резенчета ще са достатъчни за цялото семейство.
– Какво е това? – попита разтревожено Чипър.
– Дроб с бекон!
Чип се измъкна от кухнята, поклащайки глава в бурен протест срещу действителността. Някои дни бяха отвратителни от заранта, когато овесената каша за закуска беше посипана с парчета сушени смокини като накълцани хлебарки и в млякото плуваха синкави парцали каймак; на всичкото отгоре после те водеха на лекар. А други дни, като този, затаяваха цялата си отвратителност за края.
Влачеше се из къщата и повтаряше:
– Пфу, гадост, пфу, гадост, пфу, гадост, пфу, гадост...
– Вечерята ще е готова след пет минути, измийте си ръцете! – извика Инид.
Запърженият дроб миришеше на пръсти, държали мръсни монети.
Чипър се спря във всекидневната и притисна лице към прозореца, надяваше се да зърне Синди Мейснър в трапезарията отсреща. На връщане от АМХ седеше до нея и усещаше полепналата по тялото ѝ миризма на хлор. Подгизнал лейкопласт висеше на последни остатъци лепило от коляното ѝ.
„Пльок, пльок, пльок“, правеше голямата вилица, с която Инид мачкаше в тенджерата сладко-горчивата водниста ряпа.
Алфред си изми ръцете в банята, подаде сапуна на Гари и взе малкия пешкир.
– Представи си квадрат – рече той на Гари.
Инид знаеше, че Алфред ненавижда дроб, но месото беше пълно с полезно желязо, а каквито и да бяха недостатъците на Алфред като съпруг, не можеше да се отрече, че спазва правилата. Кухнята беше нейното царство и той никога не ѝ се бъркаше в него.
– Чипър, изми ли си ръцете?
На Чипър му се струваше, че ако успее да зърне Синди отново за миг, може и да се спаси от вечерята. Представи си, че е при нея отсреща и заедно отиват в стаята ѝ. За него стаята ѝ беше убежище от опасностите и отговорността.
– Чипър?
– А повдигаш на квадрат, В повдигаш на квадрат и прибавяш към произведението от А и В, умножено по две – обясняваше Алфред на Гари, докато сядаха на масата.
– Чипър, измий си ръцете! – обади се Гари.
Алфред нарисува квадрат:
– Съжалявам, беконът не ми достигна – рече Инид. – Мислех, че е повече.
В банята Чипър не искаше да си намокри ръцете, тъй като го беше страх, че след това няма да изсъхнат никога. Пусна водата силно, така че да се чуе, и изтърка ръцете си с пешкира. Неуспехът му да зърне Синди през прозореца го потисна още повече.
– Имахме висока температура – докладва Гари. – Освен това Чипър го болеше ухото.
По парчетата богат на желязо дроб беше напластена коричка от кафеникаво, напоено с мазнина брашно, все едно бяха разядени от корозия. Малкото бекон също беше с ръждив цвят.
Чипър се спря на прага на банята. Когато се сблъскаш с беда в края на деня, ти трябва малко време да измериш големината ѝ. Някои беди имаха ясни очертания и човек можеше веднага да ги прецени. На други краят им не се виждаше и това означаваше, че ще са нужни часове, за да ги отминеш. Големи, грамадански, колкото планети беди. Вечерята на отмъщението беше едно от тях.
– Как беше пътуването? – попита по задължение Инид.
– Уморително.
– Чипър, миличък, сядаме на масата.
– Броя до пет – заяви Алфред.
– Има и бекон, ти обичаш бекон – извиси глас тя.
Това беше цинична, егоистична лъжа, един от стотиците ѝ ежедневни провали като майка.