Но това, което го привличаше най-силно от света на техниката, беше един радиоуправляем автомобил, напоследък рекламиран по телевизията, който можеше да се движи навсякъде. За да няма двусмислие, Гари възнамеряваше да посочи единствено него в писмото си до Дядо Коледа.
Ако някой на улицата следеше внимателно, щеше да види, как светлината в прозорците отслабва, когато влакчето на Гари, ютията на Инид и експериментите на Алфред изсмукват напрежението в мрежата. Но иначе къщата изглеждаше безжизнена. В осветените къщи на Мейснърови, Шумпъртови, Пърсънови и Рутови си личеше, че хората са си у дома – цялото семейство около масата, малки главички, надвесени над домашното, премигващи телевизори, пълзящи бебета, някой дядо, който накисва торбичката с чай за трети път с надеждата, че все ще пусне нещо. Това бяха одушевени, непознаващи срамежливата свитост къщи.
За една къща най-важното е дали всички се чувстват у дома. Даже не най-важното, а единственото.
Семейството е душата на дома.
Будното съзнание е светлината в дома.
Душата е лалугер в дупката си.
Съзнанието е за мозъка това, което семейството е за дома.
Аристотел: „Ако приемем, че окото е живо същество, то зрението е неговата душа“.
За да разберем съзнанието, си представяме заниманията в дома, жуженето на свързаните животи, пътуващи по различни коловози, основополагащото блещукане на огнището. Говорим за дух, оживление, обитаване. Или, обратно, за празнота, затвореност, пустота.
Може би безсмислената светлина в къща, в която трима души са се скрили самостоятелно в мазето, а само един е горе – малко момче, взиращо се в чиния с изстинала храна, е като съзнанието на човек в депресия.
На Гари първи му омръзна в мазето. Изскочи горе, заобиколи твърде ярко осветената трапезария, все едно в нея се криеше прокажен, и се качи на втория етаж да си измие зъбите.
Не след дълго Инид го последва със седем топли бели ризи. Тя също не влезе в трапезарията. Ако проблемът там беше нейна отговорност, то, значи, тя беше ужасно немарлива, щом не го решаваше, а една грижовна майка не може да е толкова немарлива, пък тя беше грижовна майка и следователно отговорността не беше нейна. Все някога Алфред щеше да изплува на повърхността и да види колко жестоко е постъпил, и много, много щеше да съжалява. Ако се осмелеше да я обвини, Инид щеше да му отговори: „Ти му каза да не става от масата, докато не си изяде вечерята“.
Пусна вода да се напълни ваната и отиде да целуне за лека нощ Гари.
– Ти си моят малък лъв.
– Аха.
– Завинаги ще си останеш безстрашното ми малко лъвче, нали? Сладкото мило лъвченце на мама!
Гари обаче не влезе в тона ѝ.
– Мамо, Чипър още е долу на масата, а вече е почти девет.
– Това е работа на баща ти и Чипър.
– Мамо? Той наистина не обича ряпа и дроб. Не се преструва.
– Толкова се радвам, че ти се храниш добре.
– Мамо, не е честно.
– Скъпи, брат ти преминава през труден период. Но се радвам, че си толкова загрижен. Прекрасно е, че го обичаш. И ще продължиш да го обичаш винаги, нали?
Тя изтича да спре водата и се потопи във ваната.
В тъмната спалня в съседната къща Чък Мейснър проникваше в Беа, като си представяше, че под него е Инид. Дори и сега, докато пъхтеше към оргазма, пак не можеше да избяга от замените и покупко-продажбите.
Чудеше се дали ще успее да намери на борсата опции за „Ери Белт“. Да купи пет хиляди акции веднага с опция за продажба на сегашната им цена при евентуален спад. Или, по-добре, ако някой му предложеше, сто необезпечени опции за покупка на сегашната цена.
Тя беше бременна и подобно на рейтинга на общинските облигации в мигове на борсова паника, размишляваше Чък, размерът на сутиена ѝ бързо се покачваше – А, В, накрая сигурно и С, когато се родеше бебето.
Една по една светлините в Сейнт Джуд гаснеха.
И ако си седял на масата в трапезарията достатъчно дълго, било то за наказание или на инат, отказвайки да се признаеш за победен, или просто от скука, в някакъв смисъл завинаги оставаш да си седиш там. Някаква част от теб остава там до края на живота ти.
Защото, подобно на взирането в слънцето, продължителният и твърде пряк досег с грубото движение на времето може да увреди непоправимо нервните ти окончания.