– Било, каквото било. Честно казано, понасял съм много по-лоши неща.
– И след като си идва у дома, дори не я поздравява? И само я напада?
– Инид, имах ужасна седмица.
– И става от масата още преди да е свършила вечерята?
– Ужасна седмица, и съм изключително уморен...
– И се заключва в мазето пет часа? Макар че уж бил много уморен?
– Ако беше на мое място...
– Не ме целуна на тръгване!
– Не се дръж като дете! За бога, Инид, порасни!
– По-тихо!
(По-тихо, че ще чуе бебето.)
(И то наистина чуваше и попиваше всяка дума.)
– Да не мислиш, че съм бил на екскурзия? – зашепна Алфред. – Всичко това го правя заради теб и момчетата. От две седмици не съм имал една минута за себе си. Смятам, че имам правото на няколко часа в лабораторията. Ти няма да ме разбереш, а и дори да разбереш, няма да ми повярваш, но попаднах на нещо много интересно.
– Да, много интересно! – изсумтя Инид. Не за първи път го чуваше.
– Наистина е интересно.
– Има ли търговско приложение?
– Кой знае? Виж какво стана с Джак Калахан. Накрая може да се окаже, че то ще плати образованието на момчетата.
– Нали каза, че откритието на Джак Калахан било случайност?
– Боже господи, чуй се само! Постоянно ми повтаряш, че съм черноглед, а когато става дума за важни за мен неща, веднага омаловажаваш...
– Просто не разбирам защо отказваш дори да помислиш...
– Стига!
– Ако целта е да изкараш пари...
– Край! Престани! Не давам пукната пара какво правят другите. Не съм като тях.
На два пъти миналата неделя Инид беше уловила Чък Мейснър да я заглежда в черквата. Дали не беше, защото бе малко понаедряла в бюста? Чък се беше изчервил и двата пъти.
– Защо си толкова студен към мен?
– Има си причина, но няма да ти я кажа.
– Защо си толкова нещастен? Защо не ми кажеш?
– По-скоро ще отида в гроба. В гроба!
– О, о, о!
Какъв лош мъж ѝ се беше паднал, лош, лош, толкова лош; никога не ѝ даваше това, от което тя имаше нужда. Измисляше си причини да задържи всичко, което можеше да я задоволи.
Така, същи Тантал, Инид лежеше по цели нощи до непомръдващия блян на своето угощение. Би приела с благодарност и само пръста му дори. Да не говорим за сочните му устни. Но той не ставаше за нищо. Пари, натъпкани в дюшека, гниещи и губещи стойност – ето това беше той. Депресията беше съсухрила чак сърцето му, също както майка ѝ, която не разбираше, че банковите депозити вече са гарантирани от държавата, нито пък, че доходоносните дългосрочни акции с реинвестиран дивидент може да ѝ помогнат да се осигури за стари години. Алфред беше лош инвеститор.
За разлика от Инид. Тя дори се осмеляваше, когато в стаята цареше пълен мрак, да рискува, както направи и сега. Завъртя се и погъделичка бедрото му с гърди, предизвикали неотдавна възхищение у съседа. Усещаше го как я чака да се дръпне, но тя погали равнината на мускулестия му корем, прокара отвисоко ръка, докосваше косъмчетата, но не и кожата. Изненадано установи, че неговият... неговият... неговият се събужда при приближаването на пръстите ѝ. Слабините му се опитаха да я отхвърлят, но пръстите ѝ бяха по-бързи. През пижамата долови как нараства мъжествено и в прилив на дълго сдържан копнеж, Инид се осмели да стори нещо, което не беше правила досега. Облегна се на една страна и го пое в устата си. Него: бързо растящото дребосъче, кебапчето с лек дъх на урина. С умелите си ръце и натежалите си гърди се чувстваше желана и способна на всичко.
Мъжът под нея се размърда да я възпре. За миг тя освободи уста.
– Ал? Скъпи?
– Инид. Какво...
Отворената ѝ уста отново се спусна към цилиндричната плът. Замря за миг, колкото да усети как опряната в небцето ѝ главичка се вкоравява с всеки удар на сърцето. След това вдигна глава.
– Може да заделим малко пари в банката, нали? Да заведем момчетата до Дисниленд?
Пак се наведе. Езикът и пенисът бързо се сприятелиха, сега той имаше вкуса на устата ѝ. На домакинско задължение и всичко останало, което подсказваше думата. Навярно неволно Алфред я удари с коляно в ребрата и тя се отмести, но все още се чувстваше желана. Напълни устата си чак до гърлото. Изскочи да си поеме дъх и преглътна.
– Дори и само да инвестираме две хиляди – прошепна тя. – С четири процента лихва... ох!
Алфред се беше съвзел и насила прогони сукубата от себе си.
(Шопенхауер: „Мъжете изкарват парите, не жените; следователно жените нито имат право да притежават пари, нито са подходящи да им се поверява управлението им“.)
Сукубата посегна отново към него, но той я сграбчи за китката и с другата ръка набра нощницата ѝ нагоре.