Денис притвори едното си око, а другото го оцъкли широко. Ококореното око беше като капка почти черен сос балсамико върху бял порцелан.
– Ако се съглася, че това са интересни въпроси, ще млъкнеш ли и ще се качиш ли с мен?
Чип поклати глава.
– В хладилника има пушена сьомга. Сметана с киселец. Салата от зелен боб с лешници. Ще намериш виното, франзелите и маслото. Хубаво масло от Върмонт.
– Не ти ли е минавало през ума, че татко е болен?
– Трябва ми само час. Час и половина най-много.
– Попитах те дали не ти е минавало през ума, че татко е болен.
Пред очите на Чип се появи образът на разтреперания Алфред, който стоеше на прага и го молеше да задържи Джулия, и за да го прогони, се опита да си представи как прави секс с Джулия, със синьокосата непозната, с Рути, с която и да е, но в съзнанието му се появиха само облак отмъстителни – същи фурии – отрязани гърди.
– Колкото по-бързо стигна до Ейдън и нанеса поправките, толкова по-скоро ще се върна. Стига наистина да искаш да ми помогнеш.
По улицата се зададе свободно такси. Той направи грешката да го погледне и Денис веднага изтълкува жеста му превратно.
– Не мога да ти дам повече пари – заяви тя.
Той се сви, все едно го беше заплюла.
– Боже господи, Денис...
– Бих го направила, но не мога.
– Не ти искам пари!
– Защото къде ще му излезе краят?
Той се завъртя на пети, изскочи в пороя и се отправи към университета с яростна усмивка. Газеше до колене в клокочещото сиво езеро, чиито очертания бегло напомняха за тротоара. В юмрука си стискаше чадъра на Денис, без да го отвори, и въпреки това му се струваше нечестно – не беше той виновен, – че се е измокрил до кости.
До неотдавна, и то без да се е замислял особено над въпроса, Чип вярваше, че в Америка е възможно да си успял и без да изкарваш много пари. Беше добър ученик, а понеже от малък беше показал, че не става за никаква икономическа дейност, освен пазаруването (с него се справяше без проблеми), реши да се посвети на академична кариера.
Тъй като веднъж Алфред мимоходом, но незабравимо беше отбелязал, че не вижда смисъл в литературната теория, а Инид във високопарните си двуседмични писма, чрез които пестеше от телефонни обаждания, редовно умоляваше Чип да се откаже от „непрактичния“ докторат в областта на хуманитаристиката („Гледам старите ти награди от олимпиадите по природни науки – пишеше тя – и си представям какво би могъл да даде на обществото един способен млад мъж като теб, ако стане лекар, защото, както знаеш, с баща ти винаги сме се надявали, че сме възпитали деца, които мислят не само за себе си, а и за околните“), Чип разполагаше с предостатъчно мотивация да се постарае да докаже, че родителите му грешат. Ставайки от леглото много по-рано от състудентите си, които, препушили с „Галоаз“ вечерта, спяха до обед, той натрупа награди, стипендии и специализации, които бяха обменната монета в академичния свят.
През първите петнайсет години от живота си на възрастен единственият му сблъсък с провала беше от втора ръка. Приятелката му в колежа и години след него, Тори Тимелман, беше феминистка, която от гняв срещу патриархалната акредитационна система и нейните фалометрични мерни единици за постиженията се отказа (или не успя) да довърши дисертацията си. През цялото си детство Чип беше слушал баща си да проповядва кое е „мъжка“ и кое – „женска“ работа и колко е важно да се поддържа разграничението между тях; обладан от решимост да поправи нещата, той остана с Тори почти десетилетие. Переше, чистеше, готвеше, грижеше се за котката в малкия апартамент, който споделяха двамата. Четеше помощната литература на Тори и ѝ помагаше да структурира и преструктурира главите на дисертацията, която тя, задавена от гняв, не можеше да напише. Едва когато колежът Д. му предложи петгодишен договор с обещание за постоянно място след това (а Тори, която така и остана без докторат, прие двугодишно временно назначение в един селскостопански колеж в Тексас), той се освободи от товара си от мъжка вина и продължи напред.
Чип пристигна в Д. като изключително търсен и с множество публикации зад гърба си трийсет и три годишен млад мъж, на когото деканът Джим Левитън едва ли не гарантира доживотен пост в колежа. Още преди края на първия семестър той беше вкарал в леглото си младата историчка Рути Хамилтън, започна да играе тенис на двойки с Левитън и му донесе двете шампионски титли на факултета, които му се бяха изплъзвали в продължение на двайсет години.