– Но на мен ми се струва, че лекарството прави всички еднакви.
– Ъъ! Бум! Изгоря! Грешен отговор. И знаете ли защо? Защото е възможно двама души да имат еднакви показатели, но те пак ще си останат различни индивиди. Двама души с еднакъв коефициент на интелигентност може да притежават съвсем различни знания и спомени. Нали? Двама еднакво влюбени мъже може да изпитват сърдечните си влечения към два съвсем различни обекта. Двама еднакво необичащи да поемат рискове индивиди може да избягват съвсем различни рискове. Може би „Аслан“ наистина ни прави малко по-еднакви, но въпреки това, Инид, ние си оставаме различни личности.
Лекарят пусна една изключително мила усмивка и Инид, която беше пресметнала, че той получава по 62 долара за консултация, реши, че е получила за парите си достатъчно от времето и вниманието му, и направи това, което знаеше, че ще стори, още когато за първи път спря погледа си върху слънчевата таблетка с лъвчето. Бръкна в чантичката си, извади шепа банкноти от плика с логото на „Плежърлайнс“, в който държеше печалбата си от ротативките, и отброи 150 долара.
– Да ви донесе радост моят лъв32 – намигна ѝ Хибард и плъзна мострите по бюрото. – Искате ли торбичка?
32 Алюзия за стиха „Да ви донесе радост змията моя“ от „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир (V действие, ІІ сцена). – Б. пр.
Инид се отправи към носа на палуба Б с разтуптяно сърце. След кошмара на вчерашното денонощие, сега отново имаше на какво да се надява; колко сладък е оптимизмът, донесен от ново лекарство, което си сигурен, че ще ти помогне; колко универсален е копнежът да избягаш от даденостите на Аза. Достатъчно беше да вдигне ръка към устата и да глътне таблетката, не бяха нужни изтощителни усилия и резки движения, нито вяра в Бога или в каквото и да е нещо по-мистично от причинно-следствената връзка, за да усети преобразяващата благословия на хапчето. Нямаше търпение да го глътне. Вървеше окрилена чак до Б11, където с радост установи, че от Алфред няма и следа. Сякаш в признание, че върши нещо нередно, тя пусна резето на вратата, а след това се заключи в банята. Вдигна очи към отразените им близнаци и ритуално се вгледа в тях, както не беше правила от месеци, може би от години. Натисна една златиста таблетка „Аслан“ и тя изскочи през фолиото на гърба на блистера. Постави я на езика си и я прокара с вода.
Следващите няколко минути си ми зъбите и ги почиства с конец, орална хигиена, колкото да убие времето. След това, потрепервайки от нарастващо изтощение, си легна и зачака.
Златисти слънчеви лъчи падаха по завивките ѝ в каютата без прозорци.
Той бутна топлия си кадифен нос в дланта ѝ. Облиза клепачите ѝ, езикът му беше едновременно мек и грапав като шкурка. Дъхът му беше сладък и свеж.
Когато се събуди, студената халогенна светлина в каютата вече не ѝ се струваше толкова изкуствена, а по-скоро напомняше на скрило се за миг зад облаците слънце.
Изпих лекарството, помисли си Инид. Изпих лекарството. Изпих го.
Новопридобитата ѝ емоционална стабилност се сблъска с първото си голямо предизвикателство още на другата сутрин, когато Инид се събуди в седем и откри Алфред свит под душа.
– Ал, под душа си – побутна го тя. – Това не е място за спане.
След това се хвана да измие зъбите си. Алфред отвори ясни очи и се огледа.
– Ох, целият съм се схванал – измърмори той.
– Какво изобщо правиш тук, за бога? – изгъргори тя през флуоридна пяна, размахвайки енергично четката.
– През нощта всичко се обърква – отвърна той. – Такива сънища сънувах...
Инид откри, че в обятията на „Аслан“ се е сдобила с нови запаси търпение за натоварващите китката насечени напред-назад и нагоре-надолу движения с четката, които зъболекарят ѝ препоръчваше за кътниците. Гледаше с нисък до среден интерес как Алфред се изправя чрез сложен многостъпен процес на надигане, подпиране, подхващане, увисване и контролирано накланяне. От слабините му висеше смехотворна препаска от разпокъсан и намачкан памперс.
– Виж – поклати глава той, – виж само...
– Не помня откога не съм спала така добре – отвърна тя.
– И как са нашите „необвързани“ тази сутрин? – попита обикалящата по масите координаторка Сузи Гош с глас като коса в реклама на шампоан.
– Не ни е отнесло морето през нощта, ако питате за това – отвърна Силвия Рот.
Норвежците бързо монополизираха Сузи със задълбочен разпит за плуването в големия басейн на „Гунар Мюрдал“.
– Виж ти, Зигне – отбеляза господин Зьодерблад с недискретно висок тон, – каква изненада! Тази сутрин Нигренови имат много въпроси към госпожица Гош.