– Да, Стиг, те май винаги имат много въпроси, нали? Изключително подробни хора са нашите Нигренови!
Тед Рот въртеше половинка грейпфрут като грънчар, изрязвайки вътрешността.
– Историята на въглерода – заяви той – е историята на планетата. Чували ли сте за парниковия ефект?
– И така не плащаш никакви данъци – обясняваше Инид.
Алфред кимна.
– Да, зная за парниковия ефект.
– Но трябва да изрежеш талоните, а аз понякога забравям – добави Инид.
– Преди четири милиарда години земята е била много гореща – продължи доктор Рот. – Въздухът не е ставал за дишане. Метан, въглероден диоксид, водороден сулфид.
– Разбира се, на нашата възраст доходността е по-важна от растежа.
– Природата още не е знаела как да разгражда целулозата. Когато някое дърво паднело на земята, следващото го затрупвало. Този период сега наричаме карбон. Цялата планета е била покрита с буйна зеленина. И в продължение на милиони и милиони години, в които дървета падали върху други дървета, почти всичкият въглерод от въздуха бил отнет и погребан под земята. И си останал там до вчера, по геологически стандарти за времето.
– Водна акробатика, виж ти. Мислиш ли, че има нещо общо с креватната акробатика, Зигне?
– Някои хора са просто отвратителни – заяви госпожа Нигрен.
– Но ако сега отсечете някое дърво и го оставите в гората, гъбичките и микробите ще го преработят и въглеродът ще се върне обратно в атмосферата. Никога повече няма да настъпи отново карбон. Никога. Няма как да помолиш природата да се отучи да разгражда целулозата.
– Сега името им е „Орфик Мидланд“ – каза Инид.
– След като светът поизстинал, се появили бозайниците. Слана по тиквите, космати създания в бърлоги33. Но сега бозайниците са поумнели, вадят въглерода от недрата на земята и го връщат обратно в атмосферата.
33 Препратка към популярно стихотворение на Дж. Райли (1853–1916) за началото на зимата: „Когато по тиквите падне слана“. – Б. пр.
– Мисля, че и ние притежаваме акции на „Орфик Мидланд“ – рече Силвия.
– В интерес на истината – обади се Пер Нигрен, – ние също.
– Щом Пер казва, значи, е така – заяви госпожа Нигрен.
– Не се и съмнявам – измърмори господин Зьодерблад.
– След като изгорим всички въглища, нефт и газ – продължаваше доктор Рот, – атмосферата ще се върне в състоянието си от праисторическите времена. Гореща, гадна атмосфера, каквато не сме виждали от триста милиона години. Така се получава, освободиш ли въглеродния дух от каменната му бутилка.
– Норвегия има превъзходна пенсионна система, но ние се осигуряваме допълнително и в частен фонд. Пер проверява цената на акциите във фонда всяка сутрин. В него има доста американски компании. Колко бяха, Пер?
– Четирийсет и шест към настоящия момент – отвърна Пер Нигрен. – Ако не греша, „Орфик“ всъщност е акроним от „Оук Ридж Фидушъри Инвестмънт Корпорейшън“. Техните акции поддържат добра цена и изплащат хубави дивиденти.
– Да видиш ти – процеди господин Зьодерблад. – Къде ми е кафето?
– Стиг, знаеш ли – обади се Зигне Зьодерблад, – струва ми се, че и ние имаме акции от „Орфик Мидланд“.
– Притежаваме какви ли не акции. Не помня имената на всички. А и вестникарският шрифт е толкова дребен.
– Поуката от тази история е следната: не рециклирайте пластмасата. Пращайте я на бунището да се загробва. Мястото на въглерода е под земята.
– Ако зависеше от Ал, всеки цент щеше да е в спестовен влог.
– Загробвайте я, загробвайте я! Затапете духа в бутилката!
– Има ми нещо на очите, трудно ми е да чета – оплака се господин Зьодерблад.
– Така ли? – отбеляза ледено госпожа Нигрен. – И какво е медицинското название на това „нещо“?
– Обичам прохладните есенни дни – рече доктор Рот.
– Но пък – продължи госпожа Нигрен, – за да се узнае името на заболяването, сигурно е необходимо четене, което пък нали било трудно.
– Планетата ни е малка.
– Сещам се за ленивото око, но и двете ти очи да са лениви едновременно...
– Не е възможно – прекъсна я господин Нигрен. – Синдромът на ленивото око, или още амблиопия, е заболяване, при което едното око поема работата на другото. Така че, ако едното око е лениво, другото задължително трябва да е...
– Пер, млъкни – обади се госпожа Нигрен.
– Инга!
– Келнер, още едно, моля!
– Представете си узбекистанската средна класа – рече доктор Рот. – Едно семейство там имаха същия форд „Стомпър“ като нашия. Всъщност единствената разлика между нашата средната класа и тяхната е, че там дори и най-богатите семейства в града нямат вътрешна тоалетна.