35 Прозвище на членовете на сдружението на шофьорите, извършващи товарни превози, което често е обвинявано за връзки с мафията и е в центъра на множество политически скандали през 50-те и в края на 80-те години в САЩ. – Б. пр.
Чичо Джони, най-големият син на Фазио, поминуваше благодарение на свидетелството си за инвалидност („хронично тежко лумбаго“, пишеше в диагнозата), сезонните бояджийски занимания срещу пари в брой и късмета (или таланта си) на онлайн борсов спекулант. Джони живееше край „Ветеранс Стадиум“ с жена си и най-малката си дъщеря в облицована с пластмасова изолация къща, която дострояваха през годините, докато не запълни малкия парцел от тротоара до оградата отзад; цветята и парче изкуствена трева бяха на покрива.
Чичо Джими (Малкия Джими) беше ерген и домакин на склада за документи, който се помещаваше в грозната гробница от газобетонни блокчета, построена от Международното братство на тираджиите в по-оптимистични времена в промишлената зона на брега на Делауеър, а впоследствие, след като само трима (3) верни на идеята тираджии бяха пожелали да бъдат положени в някое от хилядата огнеупорни гнезда, беше превърната в склад за корпоративни и официални документи. Малкия Джими беше известен сред местните кръгове на Анонимните наркомани с постижението си да се запише на метадонова програма, без изобщо да е пробвал хероин.
Бащата на Робин, Ник, второто дете на Фазио, беше единственият Пасафаро от своето поколение, който не пое по тираджийската пътека. Ник беше мозъкът на родата и убеден социалист. За него кълнящите се в Никсън и Синатра тираджии бяха анатема. Ник се ожени за ирландка, демонстративно се премести в расово смесения квартал „Маунт Еъри“ и изкарваше хляба си като преподавател по обществени науки в градските гимназии, постоянно предизвиквайки директорите да го уволнят заради непримиримия му троцкизъм.
Лекарите бяха казали на Ник и съпругата му Колийн, че не могат да имат деца. Затова те осиновиха момченце на една година, Били, и няколко месеца след това Колийн забременя с Робин – първата от три дъщери. Робин разбра, че Били не ѝ е роден брат, едва в училище, но първите ѝ спомени от детството ѝ били, обясни тя на Денис, че страшно са я глезили.
Навярно при един преглед на Били енцефалограмата щеше да покаже анормални вълни, а на томографа да се видят черни петна, дължащи се най-вероятно на мозъчна травма или системно недохранване през първите месеци след раждането, и това щеше да спомогне за поставянето на точна диагноза, но за сестрите си, особено за Робин, Били беше не друго, а страшилище. Той бързо разбра, че колкото и жестоко да се държи с Робин, тя винаги ще вини себе си. Ако му дадеше назаем пет долара, не спираше да ѝ се подиграва: каква глупачка, да си мисли, че ще ѝ ги върне някога! (Ако тя се оплачеше на баща си, Ник просто изваждаше от портфейла си още пет долара.) Били я гонеше със скакалци с откъснати крачета и залети с белина жаби, като обясняваше – уж на шега, – че ги измъчвал заради нея. Цапаше гащите на куклите ѝ с кал, все едно са се наакали. Наричаше я „тъпа крава“ и „плоската като дъска Робин“. Бодеше мишницата ѝ с молив така, че дебелият графит се чупеше. Ден след като новото ѝ колело изчезна от гаража, той се появи с хубави черни ролкови кънки, които уж бил намерил на „Джърмантаун Авеню“, и през следващите месеци, докато тя чакаше за ново колело, Били се фукаше с кънките из квартала.
Баща им забелязваше всяка несправедливост в Първия и Третия свят, освен тези, извършени от Били. Когато Робин влезе в гимназията, номерата на брат ѝ я бяха научили да заключва с катинар гардероба си, да запушва със салфетки ключалката на вратата на стаята си и да спи с портфейла под възглавницата. Предприемаше тези предохранителни мерки по-скоро с тъга, отколкото с гняв; нямаше от какво толкова да се оплаква и го знаеше. Тя и сестрите ѝ бяха бедни и щастливи в голямата разпадаща се къща на „Фил Елена Стрийт“, Робин посещаваше добро квакерско училище, а след това отиде в първокласен квакерски колеж – и на двете места с пълна стипендия, – ожени се за гаджето си от колежа и роди две момиченца, докато Били затъваше все повече и повече.