Ник беше научил сина си да проявява интерес към политиката и в отплата той му лепна етикета „буржоазен либерал“. Тъй като това не успяваше да вбеси Ник достатъчно, Били се сприятели с другите от рода Пасафаро, които бяха готови да обикнат всеки предател от семейството на предателя на семейството. Когато го арестуваха за втори път и Колийн го изгони от къщата, тираджийските му роднини го приветстваха като герой. Трябваше им малко време, за да променят мнението си.
Живя около година при чичо си Джими, който, макар да беше в края на петдесетте, се чувстваше най-щастлив сред младежи на своя акъл, с които да споделя голямата си колекция от оръжия и ножове, видеокасети с Чейси Лейн и всевъзможните дреболии от „Господари на войната ІІІ“ и „Тъмници и дракони“. Но Джими боготвореше и Елвис Пресли и дори му беше направил олтар в единия ъгъл на спалнята си, а Били, който така и не успя да проумее, че чичо му не се шегува за Елвис, накрая оскверни светилището непоправимо (впоследствие Джим отказваше да обясни какво точно е сторил племенникът му) и отново се озова на улицата.
От там потъна в подземния свят на филаделфийските радикали – онзи Червен полумесец на бомбаджии, фалшификатори, самиздатчици, пънкари, последователи на Бакунин, дребни проповедници на суровоядството, производители на оргонни завивки36 и жени, на име Африка, самозвани биографи на Енгелс и емигранти от „Фракция Червена армия“, – който се простира от Фиштаун и Кенсингтън на север, през Джърмантаун и Западна Филаделфия (където кметът Гуд беше бомбардирал добрите граждани от „Движение“37) надолу до бедняшкия Пойнт Брийз. В града беше обществена тайна, че голяма част от престъпленията се извършват под политически чадър. След първия мандат на кметския пост на Франк Ризо никой не се и опитваше да се преструва, че полицейските сили са некорумпирани и безпристрастни; и тъй като според обитателите на Червения полумесец всички ченгета бяха убийци или, в най-добрия случай, съучастници на убийци (случаят с „Движение“ го доказваше!), всяко насилие или незаконно преразпределение на богатствата, което полицията би се опитала да предотврати, можеше да се оправдае като легитимно действие в мръсната окопна война. Тази логика обаче като цяло се изплъзваше на местните съдии. Младият анархист Били Пасафаро получаваше все по-строги присъди за престъпленията си – пробация, общественополезен труд, престой в експериментален наказателен лагер и накрая в щатския затвор в Грейтфорд. Робин и баща ѝ често се караха за справедливостта на тези присъди, Ник поглаждаше ленинската си брадичка и уверяваше, че макар сам той да не е човек на насилието, не е противник на използването му в името на идеите, а Робин го предизвикваше да поясни кой точно политически идеал защитава Били с промушването на първокурсник от Пенсилванския университет със счупена билярдна щека.
36 Завивки, най-често от органични материи, които улавят и акумулират жизнената сила, разработени съгласно теорията на Вилхелм Райх за оргонната енергия. – Б. пр.
37 Организация, проповядваща завръщане към природата, чиято комуна във Филаделфия е разрушена от полицията по заповед на кмета Гуд през 1985 г.; при акцията загиват 11 души. – Б. пр.
Една година преди Денис да се запознае с Робин, Били беше освободен под гаранция и отиде на церемония за прерязване на лентата на Обществен компютърен център в бедния северен квартал в Найстаун. Едно от многото политически постижения на популярния наследник на кмета Гуд (избран вече за втори мандат) беше търговската експлоатация на общинските училища. Той прозорливо беше представил ужасното занемаряване на училищата като бизнес възможност („Действай бързо, стани част от нашето послание на надеждата“, се казваше в писмата му), корпорация Н. се беше хванала на въдицата му и беше поела грижата за изнемогващите от липса на средства спортни училищни програми. Сега кметът беше бабувал на подобна договореност с корпорация У., която даряваше на градската управа на Филаделфия прочутите си платформи, за да „оборудва“ всички класни стаи в града, плюс пет обществени компютърни центъра в бедните северни и западни квартали. Договорът даваше на У. изключителни права да използва за промоционални и рекламни цели училищните дейности в цяла Филаделфия – не само тези, свързани с компютърните приложения, но и всички останали. Критиците на кмета ту се обявяваха против „продажбата“, ту се оплакваха, че У. дарява бавната си и постоянно забиваща версия 4.0 на училищата и морално остаряла технология, поколение 3.2, за общинските компютърни центрове. Но в онзи септемврийски следобед настроението в Найстаун беше възвишено. Кметът и двайсет и осем годишният вицепрезидент на У., отговарящ за корпоративния имидж, Рик Фламбърг, държаха заедно голямата ножица, с която прерязаха лентата. Местни цветнокожи политици глаголеха за „децата“ и „утрешния ден“, нареждаха едно след друго „дигитализация“, „демокрация“ и „история“.