Събралата се пред белия навес обичайна тълпа анархисти, наблюдавана изпод вежди от полицейски отряд, който впоследствие беше разкритикуван като твърде малък, носеха открито плакати и лозунги, а скрито, в джобовете на провисналите си широки панталони, мощни магнити, с които се надяваха покрай яденето на сладки, пиенето на пунш и цялостната суматоха да изтрият повечето данни от новите компютри на центъра. На плакатите им пишеше: „Кажете НЕ!“, „Компютрите са обратното на революцията“ и „От този рай ме заболява главата“38. Били Пасафаро, гладко обръснат, облечен с бяла риза с къси ръкави, размахваше дълъг метър и двайсет плакат, закрепен на дебела гредичка пет на осем, на който пишеше: „Добре дошли във Филаделфия!!“. Когато официалната церемония свърши и настана далече по-приемлива анархия, Били си проправи път в тълпата, усмихнат и вдигнал високо посланието си на добра воля, приближи се до високопоставените лица, замахна с гредичката като с бейзболна бухалка и строши черепа на Рик Фламбърг. Последвалите три удара счупиха носа, челюстта и ключицата на Фламбърг и избиха повечето му зъби, а едва след това телохранителите на кмета се нахвърлиха върху Били, заедно с дотичалите десетина полицаи.
38 Стих от известна песен на британската пънк група „Gang of Four“, става дума за рая на потребителското общество. – Б. пр.
Били имаше късмет, че под навеса беше пълно с хора и полицаите нямаше как да го застрелят. Още по-голям късмет извади, предвид предумишлеността на деянието и неудобната в политическо отношение липса на бели кандидати на опашката за електрическия стол, че Рик Фламбърг не умря. (Не беше толкова ясно дали самият Фламбърг, ерген, възпитаник на Дартмут, когото покушението остави с паралитичен тремор, обезобразен, със завален говор, едноок и страдащ от мъчителни пристъпи на мигрена, се смяташе за късметлия.) Били беше обвинен в опит за предумишлено убийство и нападение с оръжие. Той категорично отхвърли възможността за споразумение и избра сам да се представя в съда, заклеймявайки като „приспособенци“ служебния си защитник и стария адвокат на тираджийския профсъюз, който предложи да взема по петдесет на час от семейството му.
За изненада на почти всички, освен на Робин, която никога не се беше съмнявала в интелигентността на брат си, Били изгради стройна защита. Той твърдеше, че кметът е „продал“ децата на Филаделфия в „техноробство“ на корпорация У. и това представлявало „неопровержима и непосредствена обществена заплаха“, на която той имал правото да отговори с насилие. Громеше „нечестивия съюз“ на американския бизнес и американското правителство. Сравняваше се с борците за независимост от Гражданската война от Лексингтън и Конкорд. Когато Робин, много по-късно, показа на Денис протоколите от процеса, Денис си представи как събира Били и брат си Чип на вечеря и ги слуша да обсъждат „властта на бюрокрацията“, но тази вечеря трябваше да почака Били да излежи поне седемдесет процента от присъдата си от двайсет и осем години в Грейтфорд.
Ник Пасафаро си взе отпуск и предано присъства на процеса на сина си. Пред телевизионните камери изговори всичко, което можеше да се очаква от един стар социалист: „Когато жертвата е чернокож, а това се случва всеки ден, се мълчи, но веднъж в годината жертвата е бял и се вдига шумотевица“ и „Синът ми ще плати скъпо за деянието си, но корпорация У. никога няма да плати за своите престъпления“, и „Хора като Рик Фламбърг натрупаха милиарди от продаването на виртуално насилие на децата на Америка“. Беше съгласен с повечето от аргументите на Били и се гордееше с представянето му, но след като в съда показаха снимки на нараняванията на Фламбърг, започна да губи почва под краката си. Дълбоките V-образни счупвания на черепа, носа, челюстта и ключицата говореха за нечовешка жестокост, за някаква лудост, която не се вписваше в идеализма. С напредването на процеса Ник загуби съня си. Спря да се бръсне, нямаше апетит. По настояване на Колийн отиде на психиатър и се върна с лекарства, но и след това продължи да я буди нощем с крясъци: „Няма да се извиня!“ или „Война е!“. В крайна сметка увеличиха лекарствата му и през април училищният съвет го пенсионира по болест.